Глен Мийд - Измамата

Келсо се намръщи.

— Какво означава това, по дяволите? С кого сте говорили?

Но Марк даде воля на гнева си:

— Това няма никакво значение! Важното е, че става нещо крайно странно, и искам да разбера какво е то. И не кога да е, а сега.

В този момент от терминала изтича Граймс и стана свидетел на пререканието. И Фелоус слезе от лимузината, явно усетил нещо. Двамата явно се чудеха как да реагират, защото минаващите наоколо започваха да се спират и да се заглеждат. Келсо се притесни и каза на Марк:

— Това не е мястото, където да водим подобен разговор, така че ще ви помоля да не повишавате глас. Ако толкова държите да разговаряме, качете се в проклетата кола.

— Няма да мръдна, докато не науча истината — изкрещя Марк. — Истината. Не поредната порция дивотии, не купчина лъжи, а пълната истина. Която искам да чуя веднага. Какво сте замислили, Келсо… вие и ЦРУ?

— Влезте веднага в колата! — вбеси се Келсо.

— Върви да се шибаш, Келсо! Не мърдам, докато не получа обяснение.

Това, което последва, се случи практически моментално. Келсо само кимна и двамата му помощници се справиха с Марк с лекота: Фелоус му запуши устата, а Граймс хвана ръката му в ключ. Келсо отвори задната врата и Марк бе вкаран насила в лимузината. Докато Граймс го неутрализираше на задната седалка, той видя Келсо навън да показва картата си на насъбралите се зяпачи.

— Полиция. Този човек е задържан. Разпръснете се, няма нищо за гледане.

Келсо се качи отзад, сви юмрук и го заби в лицето на Марк. Явно времето за официалности и говорене на „вие“ беше свършило.

— Идиот нещастен! Това заслужаваш за голямата си уста. Ще ти кажа нещо, Райън. Знаеш ли какво удоволствие бих изпитал да ти тегля куршума ей сега, в тази секунда, при това без капка съжаление?

Фелоус се качи на мястото на шофьора и лимузината отлепи със свистене на гумите.

Келсо продължи, все така извън себе си:

— Кога ще проумееш с коравата си глава, че задачата ни е да защитим Дженифър? Поведението ти не постигна нищо повече от това да ни задържи и забави. Толкова ли не можеш да го проумееш, или си безнадеждно тъп? — Той кимна на Граймс. — Сложи му белезниците.

Граймс извади белезници и ги щракна на китките на Марк.

— Сега — каза поуспокоен Келсо — искам да знам какво точно имаше предвид с въпросите си за Маккоул. А след това искам да разбера на кого си се обаждал от летището.

Небето над тях се отвори и се изля порой или по-скоро леденостудена суграшица, която зашиба предното стъкло с шума на хиляди полудели малки барабанчета. Бяха на магистралата и пътуваха на изток към Лонг Айланд. Дженифър бе пуснала чистачките и караше с под осемдесет километра в час.

— Кой си ти?

— Можеш да ме наричаш Ник Стейвс.

— Защо… защо се представяше за Франк Маккоул?

Стейвс прибра пистолета под якето си.

— За да мога да се сближа с теб. За да те защитя от хората, които възнамеряват да те убият веднага щом получат онова, което им трябва.

— Кой смята да ме убие и какво искат от мен?

— Ще говорим за това, когато пристигнем в Коув Енд.

Светът пред очите на Дженифър се завъртя. Миг по-късно тя изпусна контрол над волана и шевролетът тръгна да излиза от платното. Стейвс рязко се пресегна, сграбчи волана и върна колата в лентата.

— Ей… я по-спокойно. Не съм стигнал дотук, за да свърша в смачкана край пътя кола. Внимавай как караш, за бога!

Но за Дженифър бе невъзможно да се съсредоточи, тя усещаше, че е на ръба на нервна криза.

— Не мога повече… не мога да издържам да не знам какво става. Не разбирам абсолютно нищо.

— Ще разбереш, Дженифър. Сега просто карай.

Помощниците на Келсо вече не държаха Марк. Той опипа челюстта си. Беше подута.

— Къде ме карате?

— Успя сериозно да ме ядосаш, Райън — каза Келсо. — Граймс те е видял в терминала да говориш от телефонен автомат. Така че веднага ми кажи на кого се обади.

Към гнева на Марк се прибавяше и усещането за пълно безсилие.

— Не можеш да постъпваш така, Келсо. Не можеш да нарушаваш закона и да ме задържаш против волята ми. Това е отвличане.

— В момента аз съм законът. Сега ми кажи на кого си се обадил, защото в противен случай не можеш да си представиш какво те чака.

Марк беше объркан, ядосан и безпомощен.

— Не те разбирам, Келсо. Защо трябваше да ме лъжеш за Маккоул?

Погледът в очите на Келсо опасно припламна и за секунда Марк си помисли, че ще последва нов удар с юмрук, но възрастният мъж, изглежда, се овладя, макар че явно полагаше големи усилия да се сдържа.