Глен Мийд - Измамата

— Каква следа?

— А бе и ние, тъпите полицаи, понякога имаме своите моменти. „Прайм“ е била собственост на холдингова компания, регистрирана на Каймановите острови, което определено намирисва на мръсни пари. За да съм още по-точен, на източноевропейски мръсни пари. Ти беше там затова, нали? Мислиш си, че може да има нещо общо с изчезването на Пол Марч? Че е свързано с онези мръсници от Моская? Червената мафия? Макар че какво общо, по дяволите, може да има едно частно ченге като Маккоул с всичко това, убий ме, не мога да си представя.

Марк помълча, после каза:

— Лу, повярвай ми, наистина не мога да говоря в момента за всичко това.

В гласа на Гаруда прозвуча гняв.

— Знаеш ли какво? Май ще е най-добре да продължа този случай сам. Защото ти с нищо не ми помагаш, ако трябва да се изразя деликатно. Така че върви да се шибаш, Марк.

И прекъсна разговора. Марк видя, че Граймс и останалите са тръгнали в обратна на неговата посока и продължават съсредоточено да оглеждат лицата на околните. Но бяха ли го забелязали?

„Как е успял Гаруда да надуши връзката с Каймановите острови?“, удиви се Марк. Информацията за Маккоул смътно го обезпокои. Изпоти се от напрежение, беше объркан, беше уловен в центъра на умопомрачителна загадка и изпитваше неудържимо желание да се извърне и да побегне. Изведнъж се почувства изморен, емоционално и физически, но знаеше, че трябва да открие Дженифър. Без значение как… просто трябваше да я открие. Само че точно в този момент Келсо му дължеше някои обяснения. Задавен от нарастващ гняв, Марк тръгна към изхода.

Маккоул включи фаровете. Още беше само пет следобед, но слънцето се бе скрило зад скупчените над главите им гъсти облаци. Пътуваха вече половин час. Дженифър гледаше назъбения от небостъргачите небосклон на Манхатън, към който се приближаваха. Не можеше да повярва, че пак е в Ню Йорк, и още не можеше да се начуди на щастливото им измъкване. Непрекъснато поглеждаше назад, но натовареният вечерен трафик правеше невъзможно да се разбере преследва ли ги някой, или не.

— Спри да се безпокоиш, Дженифър. Този път наистина им се изплъзнахме.

— Как можеш да си сигурен? Та те ни намираха навсякъде, където отидехме.

— Гледам в огледалото за обратно виждане. Уверявам те, никой не ни следи.

Дженифър се надяваше да е прав. Небето притъмняваше и доколкото можеше да се съди по тежките облаци, над Ню Йорк щеше да се разрази буря.

— Защо пътуваме нататък?

— Мислех, че това е най-краткият път за Лонг Бийч.

— Франк, първо трябва да видя Боби. Не съм го виждала от дни и трябва да се уверя, че е добре. Колдуел е само на десетина минути, ако се отклоним. Моля те…

Маккоул въздъхна с нетипично за него нетърпение.

— Добре. Но ще караш ли ти?

— Защо?

— Трябва да обмисля някои неща, а имам да направя и едно обаждане по телефона.

— До кого?

— Мой приятел. — Той отби, слезе от колата и Дженифър се вмъкна на неговото място. Маккоул седна на седалката до нея. Когато Дженифър се приготви да потегли, той бръкна в жабката. Лампичката вътре светна и тя видя автоматичен пистолет и мобилен телефон. Маккоул извади пистолета, взе го в скута си и набра някакъв номер на мобилния телефон.

Дженифър изгледа пистолета.

— Защо… защо ти е този пистолет?

— Млъкни за малко!

— Не разби…

— Казах, млъкни! — Маккоул беше изпотен и изнервен до крайност. Вдигна телефона до ухото си. Дженифър чу в слушалката леко изщракване, но не можа да разбере с кого разговаря. — Аз съм. Отивам към Коув Енд. Да се срещнем там след половин час.

И изключи телефона. Дженифър го изгледа смаяно. Имаше предчувствието, че нещо съвсем не е наред, защото Маккоул се бе преобразил в съвсем друг човек. И изведнъж той вдигна пистолета и заповяда:

— Пали!

— Франк… Франк, какво ти става?

— И престани да ме наричаш Франк. Ще правиш каквото ти кажа. Пали и карай към Лонг Бийч.

Келсо чакаше пред терминала — говореше по телефона. Когато черната лимузина, шофирана от Фелоус, спря до тях, Келсо затвори, обърна се към Марк и каза разочаровано:

— Губим си времето, от тях няма и следа. Качвайте се в колата. Другите ще останат тук и ще продължат да търсят — просто за всеки случай.

— Не ми ли казахте, че сте проверили Франк Маккоул?

Келсо долови в гласа на Марк особена нотка и го погледна внимателно.

— Да, казах. И какво?

— Аз направих някои свои проучвания и се оказа, че около Маккоул нещо не е наред. Това на свой ред означава, че или сте ме излъгали, Келсо, или сте направили непростима грешка.