Глен Мийд - Измамата

— Имаш ли някаква представа колко струва онази дискета? Говорим за поне още петдесет милиона. Моская няма да имат никакъв проблем да ги платят, защото това е цената на тяхната свобода.

— Ясно… и тогава ти… какво? Ще изчезнеш завинаги?

Келсо кимна.

— Никой никога няма да ме намери, дори Лангли.

— Е, аз не бих разчитал на това.

— Повярвай ми, Райън, след трийсет години в занаята прекрасно знам как да залича следите си.

— Защо правиш всичко това, Келсо.

— О, ако те интересуват мотивите ми, мога да ти изброя много: недоволство, завист, алчност — мисля, че стигат за начало. Знаеш ли, на човек му писва да гледа такива като Моская да се чудят какво да правят с милионите си, докато останалите като нас се мъчим да бъдем примерни момчета и да водим праведен живот, само че бедни като църковни мишки. Защото в крайна сметка какво те очаква, а? Скапан златен часовник за сбогом и нищожна пенсия до края на дните ти. И в един момент започваш да си мислиш, че може би е време да използваш по някакъв начин мръсните номера, на които са те научили в ЦРУ. Това отговаря ли на въпроса ти?

— И къде е дискетата?

Келсо отново се усмихна широко.

— Имам чувството, че Дженифър ще може да ми помогне да намеря отговора на този въпрос, стига малко да посъживя паметта й.

— Как да я съживиш?

— Съвсем скоро ще узнаеш.

Лерой Браун никога не бе виждал двамата бели мъже, но значките, които му показаха, удостоверяваха, че са детективи към нюйоркската полиция. Единият беше рус и имаше ожулена челюст. Лерой ги поведе по коридора на Колдуел и каза загрижено:

— Не можах да разбера защо се интересувате от Боби.

На лицето на русия се появи загрижено изражение и той се премести по-близо до Лерой.

— Сестра му Джени претърпя пътна злополука на магистралата. Добрата новина е, че ще живее, лошата — че има тежки травми.

— Какво?! Кога?

— Късно следобед. Току-що бе кацнала от чужбина. Таксито, с което пътувала, пострадало във верижна катастрофа.

— Господи, как е възможно! Много лошо… Джени е единствената близка на Боби. Мамка му, тази новина ще го разстрои!

— Съжалявам, ние само си вършим работата. А хлапето ще трябва да дойде с нас — Джени иска да го види.

— Ха… изненадахте ме с това. Не знам… Боби е в депресия от известно време и не мисля, че имам правото да ви го предам. — Лерой спря пред една остъклена врата.

Мъжете погледнаха през стъклото и видяха Боби — седеше в инвалидна количка и драскаше по лист хартия.

— Това ли е Боби?

— Да. Само че, както казах, нямам право да го пусна с вас, както и да…

— Аз обаче имам. — Блондинът извади пистолет и удари Лерой зад ухото.

Санитарят се олюля — беше як мъж и не мислеше да се предава лесно. Само че партньорът на русия стовари палката си върху темето му. Това вече се оказа достатъчно.

Двата мъже изтеглиха отпуснатото тяло по пода. Единият отвори стаичката на чистачите, напъхаха го в нея и затвориха вратата.

— Сега да вземем детето.

Лу Гаруда беше ядосан, много ядосан. Беше се прибрал в апартамента си следобед и завари Анджелина да го чака в леглото с лукава усмивка — лежеше чисто гола върху чаршафите, готова да му предложи насладата, от която си мислеше, че се нуждае.

— Цял следобед те чакам, Лу. Идвай по-бързо…

Райън го бе нервирал — беше отказал да му помогне с каквото и да било, направо го бе вбесил, така че той легна при Анджелина и известно време двамата се забавляваха. Само че Лу го правеше без желание, така че по средата на акта въздъхна, измъкна се измежду бедрата на Анджелина и запали цигара.

— Какво има пак, Лу, да ти го начукам?

Гаруда ядосано всмукна от цигарата.

— Какво има… всичко има! Нищо не е както трябва! Помниш ли онзи случай, дето ти разказвах?

— Защо?

— Има нещо странно, Анджелина. Мнооого странно. И не мога да се ориентирам какво става, по дяволите!

Анджелина забеляза блуждаещия му поглед — това означаваше, че мислите му са другаде. По челото му бяха избили едри капки пот.

— Господи, Лу, ще се съсипеш. Не можеш ли да забравиш за шибаната си работа поне за пет минути, мамка й? Не забравяй, че съм тук само заради секса, помниш ли? От който не бих казала, че получавам достатъчно напоследък.

— Знам, скъпа. Но този случай ще ми пръсне главата.

Анджелина го погали по гърба, ловко посегна към слабините му, хвана члена му и се изкиска:

— Поомекнал си нещо. Ей сега ще те втвърдя — точно както обичаш.

Само че Гаруда вече бе изгасил цигарата си. Облече се за секунди и тръгна към вратата.