Глен Мийд - Измамата

Извади от портфейла си сребристо ключе и заключи касетата. Лицето му бе почервеняло от гняв — същия гняв, който Дженифър за първи път бе видяла четиринайсетгодишна, когато го бе попитала за снимката от тавана. Само че сега тя вече беше пълнолетна, а баща й се отнасяше с нея като с бъркащо се в чужди неща дете.

— Какво има, татко? Изглеждаш разстроен.

Баща й прибра ключето в портфейла си и я побутна към вратата.

— Ако не възразяваш… бих искал да остана сам. Имам много работа.

— Татко, не исках да…

— Ще говорим за това друг път. Излез, Дженифър. — Той направо я изтика от кабинета си и последните му думи, преди да затвори вратата, бяха: — И никога не се интересувай от чуждите работи.

— Но аз наистина не…

— Недей , Дженифър.

Нямаше и да може. Само месец по-късно майка й бе брутално убита, а баща й — безследно изчезнал.

Винаги щеше да помни онази нощ. Майка й я помоли да остане през уикенда — предложение, което Дженифър прие с благодарност — а същата вечер баща й отлетя по работа в Швейцария. Малкият едностаен апартамент в Манхатън, който Дженифър делеше през уикендите със своя състудентка, бе не просто тесен, а направо клаустрофобичен, така че тя винаги се радваше на лукса да спи в старата си стая и да се наслади на кулинарните умения на майка си.

Но онази нощ, когато след вечеря се качи да спи, се разрази ужасна буря, зад прозореца засвяткаха ослепителни светкавици, бръснещ вятър раздрусваше къщата, а дъждът се изливаше като водна стена. Бурята я събуди — и когато изплашена отвори очи, Дженифър осъзна едновременно две неща: ревящата буря и странното усещане, че в дома има още някой.

Студената лапа на необяснима тревога стисна сърцето й и тя щракна ключа на нощната лампа. Но тя не светна. Изглежда, токът беше спрял. Дженифър стана, облече метнатата на стола хавлия и отвори вратата. Спалнята на родителите й беше в другия край на коридора, а тази на Боби — до нейната. Тя излезе в коридора и потрепери от студения въздух. Опита да запали осветлението на площадката, но безуспешно. Електричеството наистина бе спряло. Прозорецът от другата страна на стълбищната площадка бе отворен и завесите се развяваха от вятъра. А обикновено беше затворен. Помисли си, че вероятно се е отворил от напора на вятъра, и тръгна към него, за да го затвори, но в същия миг мощен порив едва на я събори. Когато най-сетне успя да се справи с прозореца, лампите в коридора светнаха за момент и отново изгаснаха. Изплашена, Дженифър извика:

— Мамо?…

Никакъв отговор. Отвори вратата на спалнята на родителите си и пристъпи вътре. В стаята цареше тишина. Дженифър изтръпна от страх. Защо не отговаряше майка й? За секунда-две осветлението в спалнята примигна, а в следващия миг зад обления от дъжда прозорец блесна мощна светкавица. Но този кратък миг бе достатъчен на Дженифър, за да види, че в спалнята цари безпорядък. Чекмеджетата бяха изтърбушени, по пода имаше разхвърляни дрехи. Белият мокет и стените бяха оплескани с кръв.

Застина от ужас. Светкавица отново озари спалнята, а последвалият оглушителен гръм я накара да подскочи. Изведнъж видя телата. Майка й лежеше напречно на леглото с дълбока рана в гърдите. Чаршафите бяха подгизнали в алена кръв. Боби беше на пода. Тялото му бе сгърчено, от рана в шията му шуртеше кръв.

За част от секундата Дженифър си помисли, че това просто е кошмарен сън, но когато примигна и отново погледна ужасната сцена, нейната реалност я убеди, че не сънува.

И тъкмо да изкрещи, когато една ръка запуши устата й…

Беше мъж, изключително силен мъж. Дженифър се задърпа с всички сили, но той я притегли през стълбищната площадка към спалнята й. Тя се опита да му се противопостави, но мъжът я удари с юмрук в лицето и после бързо й завърза устата. Лампата на нощната масичка проблесна за миг и тя зърна лицето му.

Той нямаше лице. Носеше черна скиорска шапка, през процепите на която се виждаха тъмните му зли очи и здраво стиснатата му уста. Видът му определено внушаваше ужас, за което допринасяше и окървавеният нож в ръката му.

— Стой мирна, кучко, и няма да пострадаш — прегракнало нареди той.

После сложи ножа на нощното шкафче. Дженифър видя, че под колана му е затъкнат пистолет. Изстена през задушаващата я превръзка, сви се от страх и хавлията се набра над коленете й. Изведнъж усети по бедрата й да се плъзва ръка.

— Кротко или ще ти прережа гърлото — предупреди я той.

Дженифър беше парализирана от страх и можа само да се разплаче, когато мъжът разтвори със сила краката й. Беше ужасно изплашена и не смееше да помръдне. Но докато навън бурята бушуваше, на следващото проблясване на нощната лампа тя отново зърна ножа до главата си и майчината й кръв по него я разяри. Ръката й се стрелна отчаяно към ножа — и в следващия миг тя го заби в шията на насилника.