Глен Мийд - Измамата

Кариерата на Пол Марч се развиваше успешно и родителите й се пренесоха в прекрасна стара ремонтирана къща в Лонг Айланд — парцел с изход на брега, където притежаваха частен пристан. Макар бащата на Дженифър да преуспяваше в службата и тя да не знаеше какво означава думата „лишения“, родителите й живееха семпло. Майка й, юрисконсулт, след раждането на Дженифър се бе отказала от работата, за да гледа дъщеря си. Дженифър обожаваше майка си. Тя имаше красиво лице, високи скули и чуплива руса коса. Топла, грижовна и спонтанна, тя бе приела майчинството без проблеми и нямаше никакво съмнение, че също като съпруга си и тя е влюбена в дъщеря си.

Дженифър никога нямаше да забрави милите неща, които правеше майка й и заради които я обичаше толкова силно. Като навика й да й пече курабийки всеки път, когато валеше. Или как идваше да я вземе от училище и двете потегляха с колата на обиколка, като онази например, до Природонаучния музей в Манхатън, след която бяха отишли да се пързалят на ролкови кънки в Сентръл Парк. По-късно любовта на майка й се превърна в източник на увереност за Дженифър — когато тя се изправи пред обичайните препятствия в детството и пубертета. Но въпреки че обожаваше майка си, Дженифър се чувстваше по-близка с баща си. Може би заради честите му отсъствия, той беше загадъчен и тази мистерия я караше да го обича все повече и повече.

Макар постоянно да отсъстваше, Пол Марч обичаше да откъсва време от натоварения си график, за да е заедно с дъщеря си и жена си. Понякога майката на Дженифър пътуваше с него и Дженифър оставаше на грижите на наета за случая детегледачка, а като компенсация родителите й я вземаха с тях на почивка през лятото. Пътуваха из Америка или заминаваха за Мексико, а понякога дори за Европа, и Дженифър имаше възможност да види отблизо удивителните места от пощенските картички — Рим, Лондон, Цюрих, Париж.

Винаги щеше да помни калдъръмените улички на Париж от една утринна разходка, звуците на града, разходката с кораб по Сена следобеда, посещението в градината на великолепен замък, връщането в хотела, умората и заспиването в ръцете на мама. Най-голямото от всички удоволствия на нейното детство бе да си легне при тях, сгушена на топло, сигурна, обичана, спокойна.

Когато стана на тринайсет, се роди брат й Робърт и тя трябваше да свикне с факта, че вече не е център на вниманието. Не че имаше нещо против, защото Боби бе кротко хлапе с рус къдрав перчем, усмихваше се, гукаше, обичаше кака му да го гушка и да си играе с него. Единственият тежък за нея момент идваше, когато баща й вземаше Боби в прегръдките си и тя трябваше да се пребори с моментното усещане за несигурност. Той, изглежда, обожаваше Боби и Дженифър изпитваше непознато чувство на ревност, докато един ден майка й не й обясни, че малкото й братче било неочаквано чудо след дълги години на опити да си имат още едно дете, но това не означавало, че баща й вече я обича по-малко. Чувството все пак бе ново и тя трябваше да свикне с него, но усещаше, че завинаги е загубила част от бащината любов.

Докато израстваше, Дженифър започна да осъзнава, че от семейния живот липсва нещо доста съществено. Бавно и някак неусетно разбра, че няма никакви снимки, свързани с миналото на баща й. Майка й имаше родители, лели, вуйчовци и братовчеди, които понякога се вестяваха, но от страна на баща й нямаше никой.

Освен това баща й никога не бе споменавал нищо за своите роднини… всъщност бе мълчал и за работата си. Сякаш не бе имал минало.

Само че тя научи, че той все пак има минало, и това стана с цената на разкриването на една ужасна тайна.

Откри сандъка на тавана по време на една от поредните командировки на баща й до Европа. Беше на четиринайсет и малко по малко бе започнала да се превръща в доста привлекателно младо момиче: краката й забележимо се бяха удължили, а имаше и други промени, които нямаше как да не забележи. Но шините за зъби и странното й променящо се тяло я караха да се чувства грозна и всеки път, когато се погледнеше в огледалото, мразеше образа в него.

Онзи ден майка й излезе и я остави самичка. От скука Дженифър се качи на тавана — част от дома, от която не се бе интересувала и която досега бе оставила неизследвана. В един от ъглите видя забутан голям стар дървен сандък. Беше със здрава ключалка, но Дженифър си спомни, че е виждала в кабинета на баща си връзка ключове. Любопитна какво ли крие този сандък, тя слезе долу и намери ключовете. А после отключи сандъка и намери в него купчина документи.