Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Понеже бяха единствените пристигащи на летището, Остин и Дзавала си мислеха, че ще минат бързо през митницата и имиграционните офиси. Ала привлекателната млада дама от имиграционните сякаш беше решила да прочете всяка думичка в паспорта на Остин. След това поиска и документите на Дзавала. Постави визите и паспортите им едни до други.

— Заедно? – попита ги тя.

Остин кимна. Жената се намръщи и даде знак на въоръжения пазач наблизо.

— След мен! – излая изведнъж тя като лагерен сержант. Взе документите им и ги поведе към една врата в другия край на фоайето, а зад тях запристъпва пазачът.

— Мислех, че имаш високопоставени приятели обади се тихо Джо.

— Сигурно просто искат да ни дадат ключа за града,

— Мисля, че искат да ни дадат по една инжекция. Виж надписа над вратата.

Остин вдигна очи. На английски и руски бе написано „КАРАНТИНА“. Влязоха в малка сива стаичка, която бе напълно гола, ако не се броят една маса и три стола. Пазачът остана на пост пред вратата.

Имиграционната плесна документите на масата.

— Събличайте се! – нареди им тя.

Остин бе поспал няколко часа в самолета, но още бе сънен и му се стори, че не е чул правилно. Жената повтори заповедта.

— Стига де. Почти не се познаваме – подсмихва се Кърт.

— Чувал съм за широката руска душа, но чак пък толкова… – промърмори и Джо.

— Съблечете се доброволно или ще ви принудим да го направите – и жената погледна многозначително към пазача.

— С радост – отвърна Остин, – но в нашата страна дамите са първи.

За негово изумление, жената се усмихна.

— Чух, че сте костелив орех, господин Остин.

На Кърт започна да му намирисва. Наклони любопитно глава.

— И от кого сте чували това?

Едва го бе изрекъл, когато вратата се отвори, пазачът се отмести и влезе Петров. По лицето му се бе разляла широка усмивка, макар и разкривена от белега.

— Добре дошли в Сибир! Радвам се, че се наслаждавате на гостоприемството ни.

— Иване! – изпъшка Остин. – Трябваше да се досетя. Петров носеше бутилка водка и три чаши. Остави ги на масата. Отиде да прегърне Остин, а после смачка и Дзавала в мечешките си обятия.

— Запознали сте се с Димитри и Вероника. Двама от най-доверените ми агенти.

— Джо и аз не очаквахме толкова топло посрещане в студения Сибир – рече Остин.

Петров благодари на агентите си и ги отпрати. Придърпа си стол и покани двамата да сторят същото. Наля им водка и им подаде чашите.

Вдигна своята високо и произнесе:

— За старите врагове!

Вдигнаха наздравица и пиха. Водката на вкус бе като течен огън, но събуждаше по-добре от чист кофеин. Когато Петров понечи да налее отново, Остин сложи длан върху чашата си.

— Ще трябва да почака. Имаме сериозни въпроси за обсъждане.

— Радвам се, че казваш „ние“. След обаждането ти се почувствах изоставен – Петров поля на себе си. – Моля те, обясни защо реши, че е нужно да скочиш в самолета и да прелетиш през половилата свят до това райско кътче.

— Дълга история – отвърна Остин с умора, породена не само от дългия път. – Започва и завършва с унгарски учен на име Ковач.

После разказа всичко в хронологичен ред, започвайки с бягството на Ковач от Прусия, та чак до последните събития, огромните вълни, водовъртежите и разговора си с Барет.

Петров слушаше мълчаливо, а когато Остин свърши, побутна настрани недокоснатата си водка.

— Страхотна история… Наистина ли вярваш, че тези хора са способни да обърнат полюсите?

— Вече знаеш каквото знаем и ние. Ти какво смяташ?

Петров се замисли.

— Чувал ли си някога за руския проект „Кълвач“? Опит да овладеем климата за военни цели чрез електромагнитни лъчения. Вашата страна е проучвала същото със същата цел.

— Доколко са били успешни опитите?

— Известно време и в двете страни е имало странни климатични явления. Мощни ветрове, проливни дъждове, засушавания… дори земетресения. Казвали са ми, че проучванията са приключили с края на Студената война.

— Интересно! Връзва се с това, което знаем.

Дзавала се усмихна тънко.

— Сигурни ли сме, че са приключили?

— Какво имаш предвид?

— Да сте поглеждали през прозореца напоследък?

Петров се озърна из стаичката без прозорци и се досети, че Дзавала говори образно. Позасмя се и рече:

— Имам навика да приемам думите буквално. Руска му робота. Наясно съм, че на света са му се случили не една и две климатични беди.

Остин кимна.

— Джо има право. Не знам статистиката наизуст, но доказателствата сякаш са силни. Все по-често и по-често има цунами, наводнения, урагани, торнадо, трусове… Може да са вторични следствия от някогашните експерименти.