— Но казваш, че тези електромагнитни експерименти смущават океаните. Какво се е променило?
— Не мисля, че е трудно да го проумее човек. Хората, които стоят зад всичко това, са се съсредоточили върху конкретно средство, за постигане на конкретна цел.
— Но не знаете каква?
— Ти си бивш агент на КГБ, а аз съм прост морски инженер.
Петров докосна белега си.
— Далеч не си прост, друже, но си прав, че мисълта ми все към заговори ме влече. Докато разговаряхме, си спомних за един от бившите ви управници, Збигнев Бжежински. Той предвиди, че ще се появи управляващ елит, който с модерни технологии ще въздейства на общественото поведение и ще държи хората под наблюдение и контрол и че ще се възползва от социални кризи и масмедиите, за да постига целите си чрез тайни войни, включително промени в климата. Тези хора, за които ми разказа – Маргрейв и Гант, влизат ли в тази категория?
— Не знам. Не ми изглежда вероятно. Маргрейв е богат неоанархист, а фондацията на Гант се бори срещу корпорациите.
— Може би наистина си прост инженер. Ако беше част от елитна класа, разработваща заговор срещу света, светът щеше ли да те знае, че си такъв?
— Не. Бих ги подвел, че съм точно обратното.
Петров плесна с ръце.
— Не знаеш колко се радвам, че най-новият заговор срещу човечеството е дело на американци, а не на луд руски националист-царист.
— И аз се радвам, че ти става топло и приятно от това, но трябва да действаме.
— Изцяло съм на твоите услуги. Очевидно имаш план, иначе нямаше да си тук.
— Понеже не знаем нито кой, нито защо, остава ни какво. Полярно изместване. Трябва да го спрем.
— Съгласен съм. Разкажи ми повече за така наречения „антидот“.
— Джо е техничарят, той може да ти обясни по-добре.
— Ще се постарая – рече Дзавала. – Доколкото разбирам, идеята е да се предизвика размяна на полюсите, като се въздейства с електромагнитни лъчения върху земната мантия, които ще създадат специфичен тип вибрации в ядрото. Цялата работа може да се сравни със звуковите вълни. Ако си в хотел и искаш да приглушиш гласовете от съседната стая, пускаш вентилатора и вибрациите му неутрализират шума. Ако искаш да заглушиш по-висок тон, като от сешоар, например, ще ти е нужна друга честота. Тези честоти за заглушаване се наричат бял шум. Чуват се като съсък или като шумолящи листа. Антидотът за електромагнитните лъчения е нещо подобно. Но няма да помогне, ако не разполагаме с точните честоти.
— И мислите, че тази Карла Януш ги знае?
— Може и да не ги знае, но доказателствата по-скоро навеждат на мисълта, че ги знае – включи се Остин. – Но дори да оставим настрани глобалните последствия. Една млада жена може да изгуби живота си, ако не се намесим.
И мускулче не трепна по лицето на Петров, но в очите му се появиха весели пламъчета.
— Ето една от многото причини да те харесвам, Остин. Ти си олицетворение на галантността, истински рицар в блестящи доспехи.
— Мерси за комплимента, но времето ни изтича, Петров.
— Така е. А вие имате ли въпроси?
— Да – обади се Джо. – Вероника има ли телефонен номер?
— Питай я сам.
Петров гаврътна водката си, затвори бутилката и я пъхна под мишница, а после ги изведе от сградата. Навън ги чакаше кола.
— Имаме и специален багаж – каза Остин и посочи две големи торби. – Моля, отнесете се внимателно с тях.
— Пренесохме всичко.
Качиха се и колата се насочи към морето. Стигнаха до широк, схлупен пристан. Очакваше ги двайсетметрова лодка, а при подвижното мостче и няколко души.
Остин излезе от колата и попита какво означава надписът на кирилица по корпуса.
— „Арктически разходки“. Туристическа компания, която развежда богати американци из забравени от Бога кътчета срещу луди пари. Наех лодката за няколко дни. Ако някой пита, ще му кажат, че развеждаме бойскаути из природата.
Докато Петров ги съпровождаше по трапа, Остин с облекчение установи, че багажът им магически се е появил на палубата. Пътуваха с малко багаж – с по една пътническа чанта и двете специални торби.
Петров ги поведе към главната каюта. Остин хвърли бърз поглед из нея – стигаше му, за да установи, че това не е обикновена туристическа лодка. По-голямата част от вградените мебели ги нямаше, бяха останали само масата и тапицираните пейки край стените. Димитри и Вероника седяха на една от тях, а до тях имаше четирима мъже в камуфлажни униформи. И шестимата почистваха впечатляващ набор автоматични оръжия.
— Виждам, че бойскаутите се готвят да си заслужат значката за точна стрелба. Ти какво мислиш, Джо?
Читать дальше