Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Сергей, макар и суетен темерут, показа неочаквана смелост, породена от научно възмущение.

— Вие ли сте го направили? – посочи той изпочупeните кости.

Мъжът сви рамене и не благоволи да отговори.

— Кои сте вие? – продължи Сергей.

Мъжът пренебрегна въпроса и погледна право в Карла.

— Търсим Карла Януш.

Собственото й име от устата на непознатия я стресна. Сергей инстинктивно я погледна, но после размисля и заяви:

— Не познаваме такава!

Мъжът с монголоидните черти даде рязка заповед и мъжът, който стоеше най-близко до Карла, я сграбчи грубо за лакътя с покритата си с пръст длан и я дръпна към себе си.

Тя се възпротиви, но той я стисна толкова здраво, че Карла видя звезди пред очите си. Мъжът видя болката, изписана на лицето й, и се усмихна злобно. Притисна я до себе си и смрадта от дъха и тялото му почти я задави.

Карла погледна през рамо. Отвеждаха останалите учени към другата част на пролома. Предводителят на ловците не се виждаше горе на скалата. Когато всички се скриха от погледа й, Карла чу писъка на Мария и виковете на мъжете.

Из пролома се понесе ехо от изстрели. Карла се опита да изтича при колегите си, но похитителят й я дръпна безмилостно за косата. След острата болка дойде яростта. Тя се завъртя и се опита да му издере очите. Той отново я дръпна за косата, но този път по-далеч от себе си и пръстите й одраскаха само четината по бузите му.

Мъжът замахна с опакото на дланта си и я удари. Зашеметена Карла Не успя да стори нищо и се просна на земята. Главата и изкънтя върху леда, а пред очите й избухнаха звезди. След минута погледът й се проясни – онзи я зяпаше, развеселен, а сетне с похот в свински­те си очички.

Остави оръжието си по-далеч от Карла и започна да се разкопчава. Явно беше решил да се позабавлява с пленницата си. Карла се опита да пролази назад, но той се засмя и стъпи с ботуша си върху врата й. В без­силието си тя заудря по глезена му и се замята – едва дишаше.

Изведнъж мъжът се изкашля, а усмивката му преми­на в маска на изумление. От крайчеца на устата му се процеди струйка кръв. Мъжът се завъртя сякаш на заба­вен каданс, ботушът му се плъзна от врата на Карла, а тя видя между лопатките му да стърчи дръжката на лов­джийски нож. Коленете му омекнаха и той се строполи.

Карла се претърколи, за да не се окаже под мъртвото тяло. Радостта й обаче се стопи бързо – към нея куцу­каше друг мъж.

Беше висок, но беше в контражур и Карла не може­ше да види лицето му. Тя се помъчи да се изправи, но отново се строполи безсилна на земята.

Мъжът я повика по име. Господи, колко отдавна не бе чувала този глас!

После черна пелена се спусна пред очите й.

Когато се свести, мъжът бе клекнал до нея, държеше нежно главата й и квасеше наранените и устни с вода от манерка. Тя позна издълженото лице и светлосивите очи пълни с грижа. Карла се усмихна, въпреки болката.

— Чичо Карл! – промълви като насън.

Шрьодер сложи шапката си от лисича кожа под главата й като възглавница и стана да си прибере ножа, като го обърса в кожуха на мъртвия. После взе автомата му и го нарами. Взе си шапката, подхвана Карла и, метна на рамо като пожарникар. Из пролома се понесоха гласове.

Шрьодер усети силна болка в глезена, но не и обърна внимание. Като пристъпваше внимателно, той поне­се Карла в посока, обратна на гласовете. Скриха се зад един завой секунди преди монголецът и останалите от шайката да открият човека си. Нужни им бяха няколко секунди, за да установят, че е мъртъв. Мъжете извади­ха оръжията си и се заоглеждаха подозрително наоколо. После тръгнаха напред.

Шрьодер побягна, за да спаси живота си, както и животът на Карла.

По-малко от десет часа след като излетя от Вашинг­тон, тюркоазеният самолет на НАМПД кацна на летище Ноум, в Аляска. Остин и Дзавала замениха комфортната машина с малък двумоторен витлов самолет и след по-малко от час отново летяха – този път към градчето Провидение от руската страна на Беринговия проток.

Полетът продължи по-малко от два часа. Тамошното летище бе разположено в китно заливче, обградено от сиви, островръхи планини. През втората световна война градът бил междинна спирка за летателни машини от САЩ към Европа, но това бе славно минало, нещата бяха различни. Докато самолетът рулираше по пистата, Остин и Дзавала видяха на летището няколко чартърни самолета и военни хеликоптери.

Самолетът им спря до голямото здание – двуетажна овехтяла сграда със стени и покрив от алуминий. Тя беше едновременно диспечерска кула и офис. Човек имаше чувството, че сградата е останала от времето на Петър Велики.