Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Търговията с кожи приключила след оргия, последвана от убийства и тогава дошли ловците на мамутска кост. Те намерили огромен пазар сред майсторите резбари в Китай, а и други части от света. Осъзнало неочаквания си късмет, руското правителство раздало привилегии на определени предприемачи. На работа при един от тях се хванал мъж на име Санников, който обходил всички арктически острови.

Остров Айвъри имал най-богати залежи, но бил и най-отдалечен, тъй че останал относително непокътнат за сметка на по-достъпните места на юг. Неколцина безстрашни ловци на слонова кост установили поселище край устието на реката и го нарекли Градът на слоновата кост, но като цяло островът си останал безлюден.

На вратата се почука и се показа кръглото лице на един полуескимос.

— Лодката е готова да ви откара на брега, господине – рече той.

Шрьодер взе багажа си и последва моряка до перилата на левия борд на траулера. Оттам слезе в лодката.

Шрьодер взе багажа си и последва до перилата на левия борд на траулера. Оттам слезе в лодката. Докато морякът зад него гребеше, Шрьодер отместваше с дълга кука парчетата лед в неподвижните води. След няколко минути дъното на лодката простърга по – чакълестия бряг.

Шрьодер хвърли торбата си на брега, излезе и помогна на мъжа да избутат лодката обратно във водата.

Не откъсна погледа си от лодката, докато не се скри в мъглата. На стотина метра от брега тя вече едва се виж­даше сред влажната пелена. Бяха се разбрали корабът да го чака двайсет и четири часа. Шрьодер щеше да се вър­не на брега и да даде сигнал да го вземат. Надяваше се да води и Карла. Досега не се бе запитал дали ще успее да я убеди, че е в опасност. По-късно щеше да мисли за това. Сега имаше друга важна работа – да я открие. Дано не е закъснял. Беше в добра форма за възрастта си, но нямаше как да отрече, че тялото му, след почти осем тежки десетилетия, бе започнало да се предава. Боляха го мус­кулите и ставите, а напоследък бе започнал и да куца.

Шрьодер дочу ръмженето на рибарското корабче. Отдалечаваше се. Капитанът явно бе решил да си тръгне с половината пари, вместо да чака Шрьодер и да си получи и останалото. Шрьодер сви рамене. Още от на­чалото му бе станало ясно, че онзи е мошеник. Нямаше връщане назад.

Огледа онова, което можеше да види от острова. Плажът се изкачваше плавно нагоре – нямаше да е труден за прекосяване. Шрьодер метна торбата на рамо и тръгна. – В пясъка се виждаха ясни следи от стъпки. Явно това беше главният път към Града на слоновата кост.

След около десетина минути вървене покрай реката зърна жалкия бивак от схлупени постройки, получила званието град и не можа да сдържи смеха си. Големите, разноцветни шатри край старите сгради му подсказваха, че е открил и бивака на експедицията.

Когато приближи, с изненада установи, че сградите, които отдалеч приличаха на каменни, всъщност бяха построени от хиляди кости. Надникна в две от постройките и откри спални чували. Третата бе заключена. Надникна и в шатрите. Една бе пригодена за трапезария и кухня. Разходи се из бивака, като подвикна няколко пъти, но никой не му отговори. Загледа се в свъсения стар вулкан, а после погледът му се плъзна вляво и вдясно. Никъде нищо не помръдваше. Не се изненада – в проломите по острова можеше да се скрие цяла войска.

Шрьодер се върна при реката и зърна отпечатъци от ботуши, водещи към вътрешността на острова. Наби­тото му око различи следите на петима души. Двама от тях оставяха по-плитки отпечатъци и очевидно бяха по-леки – най-вероятно жени. Част от умората му се разсея, оживи се от възможността да се срещне с кръ­щелницата си и ускори крачка. Малко след това обаче вълнението му премина в тревога.

Първите стъпки бяха заличени от други, по-тежки. Някой следеше Карла и екипа й.

От възвишението, където беше застанала. Карла видя, че островът не е арктическа пустиня, както си мислеше. Нямаше дървета, но тундрата гъмжеше от рзстения-джуджета, треви, мъхове и острици, които покриваха острова като с меко одеяло. Тук-там избух­ваха цветове – глухарчета, лютичета и върбовки. Сут­решното слънце беше стопило мъглата и искреше по няколко поточета и езерца. А в небето шумно кръжаха морски птици.

Представи си как е изглеждал този суров пейзаж преди хиляди години, когато вятърът е рошел буйните треви, а степите са били пълни с огромни стада маму­ти. Навярно е имало и бизони, и вълнисти носорози, и гигантски земни ленивци, и спотайващи се хищници, като саблезъби тигри. Почти подушваше животинския мускус, който е изпълвал въздуха, и почти усещаше треперещата под краката на гигантските животни земя.