Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Кооперативът за слонова кост е един от главните доставчици. Разположен е в мрачен, прашен склад, обграден от разпадащи се жилищни блокове от времето на Хрушчов. Зад невзрачните бетонни стени и стоманени врати се намират тонове мамутски кости на стойност милиони долари. От това забутано място те тръгват към Китай и Мианмар, където се превръщат в дрънкуллки за оживените туристически пазари за сувенири. Бялото съкровище е прибрано в сандъци, подредени по рафтове от единия до другия край на склада.

На една от пътечките между рафтовете стояха трима мъже – Владимир Булгарин, собственикът на бизнеса, и двама помощници, всеки хванал по един край от огромен бивник.

— Това е прекрасно! – говореше Булгарин. – Колко тежи? – Сто килограма – изпъшка един от помощниците. Е Много е тежък.

— Чудесно!

Качествената мамутска кост струваше по сто долара на килограм.

Четвърти мъж се зададе по пътечката.

— Партньорът ви е тук – рече той.

Булгарин вдигна поглед, все едно бе захапал лимон. Нареди на останалите да приберат бивника в сандък, пълен с дървени стърготини, и да го преместят встрани. Може би щеше да е по-добре да направи от бивника малки мамути или обеци, вместо да го изнася цял – така щеше да спечели много повече.

Докато крачеше към офиса си, месестото му лице помрачня. Така нареченият му партньор всъщност бе онова, което в САЩ наричаха „събирач“. Бандит-мафиот, който идва веднъж месечно от Москва, за да вземе процент от печалбата, да обвини Булгарин, че се стиска и да го заплаши, че ще му строши краката.

Неизбежно бе руската мафия да бръкне с лепкави пръсти в търговията с мамутска кост. Бизнесът растеше, благодарение на международната забрана срещу търговията със слонова кост от Африка. Обитателите на Якутск традиционно бяха част от търговията с мамутски кости от векове. И как да е иначе, като под вечните сибирски ледове бяха погребани над десет милиона от тези зверове – огромен източник на материал.

Политическите промени също се отразиха благоприятно на търговията с мамутска кост. Москва винаги бе държала здраво търговията със злато и диаманти в Якутск, но местните пък търгуваха с китайците от две хиляди години и най-добре знаеха как да припечелват от костите на древните исполини. Костта трябваше да се обработи, за да представлява законен износ, но някои доставчици като Булгарин пренебрегваха закона и изпращаха на купувачите необработени кости.

Когато Москва се оттегли, веднага я замени мафията. Миналата година кооперативът ненадейно бе посетен от група мъже – най-страховитите, които Булгарин беше виждал някога. Всички бяха облечени в черни поло блузи и черни кожени якета и спокойно обясниха, че стават партньори в бизнеса. Булгарин бе дребен крадец и често се отъркваше в по-жестоките елементи от руския подземен свят. Когато онези му казаха, че той и семейството му имат нужда от закрила, Булгарин нямаше нужда от допълнителни обяснения. Съгласи се безропотно, а московчаните пратиха двама души с автомати, за да охраняват инвестицията си.

Булгарин бе объркан и раздразнен от посещението. Като по часовник, партньорът му идваше винаги в последния четвъртък на всеки месец. А днес бе втората сряда. Въпреки това, когато влезе в малкия си претрупан офис, той се ухили широко, очаквайки Карлов, обичайния представител от Москва. Този обаче беше друг. И той беше облечен с черен костюм и черно поло, но бе по-млад и за разлика от Карлов, който прибираше парите с престорена добросърдечност, изражението на новия бе студено като якутска зимна нощ.

Той изгледа Булгарин сурово и рече:

— Не обичам да чакам.

— Много съжалявам! – Булгарин не сваляше усмивката от лицето си. – Бях в другия край на склада. Карпов болен ли е?

— Карпов само събира пари. Сега имаме по-сериозна работа. Искам да се свържеш с хората на остров Айвъри.

— Това не става толкова лесно.

— Не те питам дали е лесно или трудно. Просто го направи!

Няколко дни по-рано от Москва се бяха обадили на Булгарин и му бяха наредили да събере отряд от най-закоравели ловци на мамутска кост и да ги изпрати на острова. Тяхната задача беше да открият научния екип на острова, да отвлекат от него американката Карло Януш и после да я предадат на друг отряд – американци, които идвали от Аляска.

— Мога да опитам – отвърна Булгарин. – Но времето…

— Трябва да промениш инструкциите. Кажи им да вземат жената и да я изведат от острова.

— Ами американците?