Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Добър избор, но не мога да си представя как дрън­каш на китара и пееш – каза Остин. – Защо ти е прик­ритието?

Барет посочи към превръзката на главата си.

— Опитаха се да ме убият.

— Защо?

— Дълга история, Кърт.

Остин реши да отгатне.

— Има ли нещо общо със свръхнискочестотни елек­тромагнитни лъчения?

По изумлението на Барет личеше, че Кърт е познал.

— Откъде знаеш за това?

— Единствено това знам.

Барет примижа към искрящата вода.

— Хубаво е тук.

— И аз така мисля, но едва ли си дошъл заради гледката.

— Така е. Дойдох, защото ми трябва приятел.

Остин махна ръка.

— В приятелски води си. Ако не беше ти, щях да се превърна в обяд за косатките. Да идем у дома и да по­зорим.

— Не е добра идея – Барет се озърна през рамо. Извади от джоба на ризата си черна кутия, голяма приблизително колкото цигарена. – Това ще ни предупреди за електронно подслушване в района. Засега е чисто, но не бих рискувал. Нещо против да гребем? Мисля, че започва да ми харесва.

— Можем да спрем малко по-нагоре – предложи Остин. – Последвай ме.

Погребаха още около двеста метра и отбиха скуловете към една ниска част на брега. Някой добър човек бе сложила маса за пикник под дърветата, за отмора на гребците. Остин сподели бутилката си с вода с Барет.

— Мерси – отвърна той, след като отпи няколко глътки. – Леле, никак не съм във форма.

— Не съм съгласен. Карах с доста добро темпо, а ти ме настигна.

— Бях в гребния отбор в Масачузетския технологичен институт. Всеки път, когато времето беше хубаво, се пусках по река Чарлс… Но беше отдавна – и той се усмихна при спомена за младежките си години.

— Какво си учил в МТИ?

— Квантова физика и специализирах компютърна логика.

— И на ум не би ми дошло, като съдя по вида ти.

Барет се засмя.

— Това е за парлама. Винаги съм бил компютърджия. Отраснах в Калифорния, и двамата ми родители преподаваха в университет. Влязох компютърни науки в Калифорнийския технически, а след това продължих в МТИ. Там срещнах Трис Маргрейв. Заедно измъдрихме софтуера „Баргрейв“. Направихме луди пари. Добре я карахме, докато Трис не се замеси с „Луцифер“.

— Луцифер? Дяволът?

— „Луцифер“ е анархистки вестник от деветнайсети век, излизал е в Канзас. Така се наричаха и групичката неоанархисти, с които се замеси Трис. Искат да сгромолясат т.нар. „елит“, онези, които без демократично гласуване са овладели по-голямата част от властта и парите на света.

— А ти къде се вместваш в цялата тази работа?

— Аз съм част от „Луцифер“. Така де, бях.

Остин се вгледа в татуировката на Барет.

— Не ми се струваш средностатистически гражданин, Барет. Та нали ти и твоят партньор владеете също значителна част от световните пари?

— Разбира се. Затова ние трябваше да поведем борбата. Трис казва, че богатите и образовани мъже, които са можели да загубят най-много, са започнали Американската революция. Хора като Ханкок, Вашингтон и Джеферсън са били богаташи.

— А каква е ролята на Маргрейв в „Луцифер“?

— Трис се смята за двигателя на „Луцифер“. На анархистите не им допада да следват лидери. Групата е неофициално организирана от хора с близко мислене, свързани с някои от по-активните неоанархистки групировки. Няколко десетки от по-големите кибритлии се наричат „Легиона на Луцифер“. Участвах повече в техническата част, отколкото в политическата.

— А защо е толкова амбициран Маргрейв?

—Трис е гениален и безскрупулен. Чувства вина, задето семейството му е забогатяло от робство и търговия с ром, но мисля, че е обсебен от идеята за власт. Той ме въвлече в цялата схема.

— А тя каква е?

— Щяхме да сринем империята на „елита“, за да ги принуди да се откажат от част от властта си.

— Сериозна амбиция! – поклати глава Остин.

— Дума да няма. Преди няколко седмици в Ню Йорк им направихме демонстрация. Блокирахме електрониката на града, докато течеше голяма икономическа конференция, за да ги предизвикаме да преговарят, но все едно пчела ужили слон.

Остин повдигна вежди.

— Чух за това. Вие ли сте го направили?

Барет кимна.

— Колкото да им покажем, че можем. Дългосрочният ни план бе да сринем комуникациите и икономическите процеси по цял свят.

— Как?

— Използвайки набор от научни принципи, за да унищожим временно комуникационните и транспортните системи и да предизвикаме повсеместен икономически хаос.

— Теоремите на Ковач.

Барет зяпна Остин, все едно му бе поникнала втора глава. Остин продължи: