Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— А Дойл по заповед на Маргрейв ли е действал?

— Не мисля. Трис нещо се е чалнал, тресе го мега­ломанията. Наел си е собствена малка армия – казва, че са просто охрана. Но след потъването на „Красави­цата“ и след като косатките полудяха, казах на Трис, че излизам от играта и той ми отвърна, че ще отложи всичко, докато не прегледам материалите, които е от­крил. Точно преди да ме простреля Мики, го попитах дали Трис е зад това. Каза ми, че работи за друг. Не мисля, че лъжеше.

— Това повдига въпроса, кой би искал да се отърве от теб?

— Мики ме предупреждаваше да не огласявам плана. Когато отказах, се опита да ме убие. За който и да работи, не е искал проектът да спира.

— А няма ли опасност проектът да се провали без теб?

— Вече не – отвърна Барет с тъжна усмивка. – Както съм подготвил всичко. Трис може да насочва корабите и да отприщва силата им почти без персонал и оборудване.

— А кой още има интерес от успеха му?

— Само за още един човек знам, който знае. Джордан Гант. Управлява Мрежата за глобални интереси, МГИ, накратко. Фондация във Вашингтон, която лобира срещу много от нещата, срещу които е и „Луцифер“ – злоупотреба с корпоративна власт, тарифна политика, която вреди на природата, трупане на оръжейни запаси в развиващите се страни… Трис твърди, че фондацията на Гант е като „Шин Фейн“, политическото крило на Ирландската републиканска партия. Пазят ръцете си чисти, повече или по-малко, докато ИРА върши мръсната работа под сурдинка.

— Значи всяка заплаха за проекта на Трис би била такава и за целите на Гант.

— Логично е, да.

— А каква е историята на Гант?

— Самоотлъчил се е от корпоративния свят. Работил е за част от институциите, с които се борим, преди да провиди светлината. Като цяло е човек за пред камери. Тече му приказката, чаровен като политик. Не си го представям в основата на заговор за убийство, но кой знае.

— Струва си да го проучим. Казваш, че Маргрейв ти е дал още материали, с надеждата да промениш решението си?

— Каза, че Ковач е намерил начин да спре размяната на полюсите, дори след като е започнал. Отвърнах, че не бих се отказал от проекта, ако Трис ми предложи обезопасителен механизъм.

— А как би открил нещо подобно?

— Имаме доказателства, че Ковач не е загинал във войната, а се е преселил в САЩ, където се е оженил повторно. Мисля, че внучката му знае за антидота срещу полярното изместване. Казва се Карла Януш.

— А Гант знае ли за нея?

— Би трябвало, ако съм прав за Дойл.

Остин се замисли за последствията от нещо подобно.

— Госпожица Януш вероятно вече има мишена на гърба. Трябва да я предупредим. Знаеш ли къде живее?

— В Аляска. Работи в Университета на Аляска във Феърбанкс. Но Трис ми каза, че е на експедиция в Си­бир. Може да й е студено, но би трябвало да е в безо­пасност там.

— От думите ти, предполагам, че Маргрейв и Гант имат дълга ръка.

— Прав си. Какво да правим?

— Трябва да я предупредим. За теб най-добре е да си останеш „мъртъв“. Имаш ли къде да отседнеш? Място, за което Маргрейв и Гант не знаят?

— Имам спален чувал на харлито си и торба с пари в брой, тъй че нямам нужда от кредитни карти, по които да ме проследят. Обажданията ми минават през половин дузина отдалечени клетъчни кули, тъй че са на практика непроследими. – Извади черната кутия от джоба си. – Сглобих това за удоволствие. Мога да пре­насочвам обаждания и към Луната, ако поискам.

— Тогава стой на път. Обади ми се утре по това вре­ме, дотогава ще имаме план.

Стиснаха си ръцете и се върнаха при лодките си. Остин махна за довиждане и пое към дома си, а Барет се върна към магазинчето за наем на лодки на около ки­лометър по-нататък. Остин върна скула на стойката му. Докато се качи до всекидневната си, вече имаше план.

Десет хиляди години след като последният вълнист мамут беше тъпкал земята под краката си, костите и бивните му подхранваха разрастващата се междуна­родна търговия с център Якутск в Източен Сибир, на около шест часа от Москва със самолет.

Градът бил основан през 17-ти век от шайка казаци и стотици години бил последната точка на цивилизацията. През 19-ти век се превърнал в световна столица на търго­вията с кости от вълнисти мамути. А по-късно се прочул зловещо като един от островите на Гулаг – тук враговете на Съветския съюз принудително били вкарвани в златните и диамантни мини. Времето на съветския режим отмина, но търговията с кости на мамути останала и до днес.