Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Хората им не могат да дойдат. Но бяха готови да платят много за операцията, тъй че явно жената е ценна. Ще поговорим с нея, ще видим какво знае и ще я държим за откуп. Булгарин сви рамене. Типична московска мафия! Груби и директни измамници.

— А другите учени?

— Кажи на хората си да не оставят свидетели.

По гръбнака на Булгарин пробяга тръпка. Не беше херувимче и на младини бе разбил няколко глави, а и ловът на мамутска кост бе жестоко занимание. След като мафията му стана „партньор“, изпратиха в града неколцина, които благодушно можеха да се нарекат „изметта на човечеството“. Скоро след това някои от конкурентите му изчезнаха.

Така че за Булгарин не беше никакъв проблем да съобрази, че като свидетел, самият той чака реда си за премахване.

Щеше да изпълни нарежданията, но вече обмисляше как да хлопне кепенците и да се омита от Якутск. Кимна с пресъхнала уста и отвори един шкаф, в който имаше последен модел радиопредавател.

Минути по-късно говореше с ловците. Използвайки хитро измислен код, в случай, че някой подслушва, той извика предводителя, жесток мъж на име Гриша, наследник на сикхски монголци, изхранващи се от столетия като ловци на слонова кост. Предаде нарежданията. Гриша поиска уточнения, за да е сигурен, че е разбрал заповедта, но иначе нямаше въпроси.

— Готово – каза Булгарин.

Мафиотът кимна.

— Утре ще се върна, за да се уверя, че всичко е наред – каза той и излезе.

Булгарин избърса потта от челото си. Не знаеше кое е по-лошо, да се разправя с главорезите от Москва или с тези, които работеха за него. Но едно беше сигурно – дните му в Якутск бяха преброени. Щеше да е в безопасност, докато му докарат заместник, но междувременно щеше да задейства отдавна подготвени планове. Имаше милиони в швейцарските си сметки.

Женева беше хубав град, или Париж, а, може и Лондон. В бизнеса със скъпоценни камъни също има пари. Всичко бе за предпочитане пред сибирските зими. Усмихна се. Мафията може би му правеше голяма услуга.

Петров тъкмо се канеше да излезе от офиса си в една от безличните московски правителствени сгради, ко­гато секретарката му каза, че го търсят по телефона. Беше в отвратително настроение, защото не успя да се измъкне от дипломатически коктейл в норвежкото по­солство. Норвегия! Пушена риба до повръщане. Мис­леше да се налее с водка и да се изложи, за да не го канят отново.

— Запиши какво искат, после ще ми кажеш – изръмжа той. Но докато излизаше през вратата, се обърна.

— Кой е?

— Някакъв американец. Казва, че името му е Джон Доу.

Петров се стъписа.

— Сигурна ли си?

Изфуча покрай озадачената си секретарка, върна се в офиса и грабна телефона.

— Петров!

— Здравей, Иване. Едно време сам си вдигаше телефона – рече човекът отсреща.

— А ти едно време се казваше Кърт Остин – въпреки, че процеди думите си през зъби, веселите пламъчета в погледа му издаваха колко се радва.

— Туше, стари друже. Все същият язвителен кагебеец. Как си, Иване?

— Добре. Колко време мина от онази работа с Разов?

— Няколко години. Каза ми да ти се обадя, ако ми потрябва услуга.

Остин и Петров бяха работили заедно, за да попречат на плановете на Михаил Разов, руски демагог в основата на заговор да отприщи цунами на Източния бряг, използвайки летливи океански залежи от метан-хидрат.

— Имаш късмет, че ме хващаш. Тъкмо тръгвах към вълнуващ купон в норвежкото посолство. С какво да ти услужа?

— Дзавала и аз трябва да стигнем до Новосибирските острови колкото се може по-бързо.

— Сибир! – Петров се позасмя. – Сталин е мъртъв, Остин. Вече не пращат хората в Гулаг. – Той се поозърна. – Онези, които обидят висшестоящите, получават повишение, звание и голям офис, обзаведен отвратително, където умират от скука.

– Пак си бил непослушен, Иване.

– Точната дума няма добър превод на английски. Да кажем, че е неразумно да злепоставиш висшестоящ.

– Следващия път, като говоря с Путин, ще вмъкне няколко хубави думи за теб.

— Ще се радвам да пропуснеш. Именно него злепоста­вих. Изобличих негов близък приятел, който прибира­ше пари от нефтена компания. Правителството пое кон­трола над компанията, след като арестуваха собствени­ка. Обичайните кремълски безумия. Отнеха ми поста в разузнаването. Имам твърде много високопоставени приятели, тъй че не можеха да ме накажат пряко, затова ме натикаха в златна клетка. А защо Сибир?

— Не мога сега да навлизам в подробности. Само ще ти кажа, че е крайно спешно.