Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Написал съм си домашното. Знам, че Ковач е бил гений, който измислил начин да използва свръхнискочестотни електромагнитни лъчения, за да смахне природата. Боял се е, че в неправилните ръце това би предизвикало земетресения, да промени климата и какви ли не още гадости. От това, което ми каза за дружките си в „Луцифер“, страховете му са били оправдани.

Барет трепна при думата „дружки“, но кимна.

— Като цяло е така.

— А конкретно?

— Опитвахме се да предизвикаме разместване на полюсите.

— Северният и южния?

— Магнитните. Искахме да повредим комуникационните сателити. Да объркаме всички търговски сметки и да уплашим „елита“. Не е толкова страшно.

Остин стисна устни.

— Откога вълни-убици, огромни водовъртежи и потъването на кораби не е толкова страшно?

Барет сякаш се присви. Остин се побоя, че го е стреснал твърде много. Но Барет отново кимна.

— Прав си, разбира се. Не помислихме за последствията, само за технологията.

— А каква е тя?

— Флотилия от четири кораба, всеки с устройство, построено въз основа на теоремите. Концентрирахме лъчението под кос ъгъл върху уязвима точка от океанското дъно. Електрическата енергия във всеки кораб стига за малък град, но не е нищо пред земната маса. Тук идват теоремите. Според тях с правилната честота, лъчението ще се усили именно от земната маса, в която се опитва да проникне, както тромбонът усилва трептенията на човешкия дъх.

— Видях водовъртежа, който сте създали. Беше нещо повече от човешки дъх през тромбон.

— Водовъртеж!?

Остин му разказа накратко за катастрофата, която въртопът почти бе създал.

Барет подсвирна.

— Знаех за вълните, които създадохме в един от тестовете си. Успяха да потопят товарен кораб и един от нашите четири.

— Понякога морето връща отнетото. Водовъртежът извади на бял свят предавателния ви кораб. Успях да го обходя, преди да потъне обратно.

Барет се стъписа.

— Какво има, Спайдър?

Въпросът извади Барет от стъписването.

— Не помислихме за океанските смущения, които аномалиите в земното електромагнитно поле биха предизвикали. От това, което ми казваш, излиза, че са продължили и след експеримента ни. Магмата под земната кора вероятно се движи и след първоначалния стимул, подобно на концентричните кръгове в езеро, след като хвърлиш камък. Това е опасната част от теоремите. Това е тревожило и Ковач… Непредвидимостта…

— Какво правеше, когато се запознахме в Пюджит?

— Когато „Южна красавица“ потъна, се върнах към чертежите. Правех експеримент с миниатюрна версия на предавателя.

— Това ли подлуди косатките?

Той кимна.

— А защо?

— Електромагнитните вълни се разнасяха навсякъде. Предположенията ни бяха разумни, но отклоняваха ли се дори с наносекунда в лъченията ни настъпваше хаос.

— Значи Ковач е грешал?

Барет разпери ръце.

— Публикувал е теорията си като предупреждение към света, но е задържал за себе си информацията, с която теорията би могла да проработи. Виж, това е като атомната бомба. Можеш да намериш скици в интернет и дори да се сдобиеш с материалите. Но ако не притежаваш конкретни познания кое как работи, ще се провалиш, а в най-добрия случай ще получиш „мръсна“, радиоактивна бомба. С това разполагаме сега, електромагнитния еквивалент на мръсна бомба.

— Когато сте изгубили кораба, вероятно сте спрели – предположи Остин.

— Само го отложихме. Имахме друг кораб. В момента се готвим за още една, много голяма, емисия.

— Къде?

- Трис така и не ми каза. Вариантите са няколко. Но крайното решение е в главата му.

— Как се въвлече в тази лудост?

— Съвсем случайно и без да искам. Показах на Трис теоремите на Ковач. Смятах, че може да са полезни за бизнеса ни, но видя в тях възможност за каузата си. Поиска да разработя система, която да предизвиква временни магнитни измествания. Приех го като научно предизвикателство. Използвах работата на Ковач за основа и попълних празнините,

— Разкажи ми за опита за убийство.

Барет докосна плахо слепоочието си.

— Посетих Трис на острова му в Мейн. Мики Дойл, частният пилот на Трис, опита да ме убие. Престори се, че има проблеми с двигателя и се приземи до едно езе­ро. Изстрелът му ме одраска по главата, кървях много. Спасиха ме двама мъже от Бостън, които бяха на ри­болов там. Единият се оказа лекар. Дадох му фалшиво име и се изнесох при първа възможност. Затова са и растите. Не искам никой да разбере, че съм жив, иначе няма дълго да тъпча белия свят!