Петров се усмихна.
— Кога не е? Кога искаш да тръгнете?
Остин се бе обадил на Петров, след като опита да проследи Карла Януш от Университета на Аляска. Шефът на катедрата, с когото се свърза, му каза, че Карла е на експедиция в Новосибирските острови. Остин разбра, че трябва да побърза, когато мъжът му каза, че за трети път тази седмица някой пита за експедицията до острова Айвъри.
— Веднага – рече той на Петров.
— Бързаш явно. Ще се обадя на посолството във Вашингтон и наш куриер ще ти донесе документите. Но помощта си има цена. Трябва да ми позволиш да те черпя едно и да си поговорим за едно време.
— Има сделка!
— Ще ви трябва ли помощ, като стигнете?
Остин се замисли. От опит знаеше, че представата на Петров за помощ е корав отряд от спецназ, въоръжени до зъби и жадни за въргал.
— Може би по-късно. В началото ще е нужен по-хирургически подход.
— Тогава ще подготвя медицински екип, ако ви притрябват хирурзи. Може и аз да се присъединя.
— Май не се шегуваше, че си отегчен – отбеляза Остин.
— Нищо подобно на едно време – отвърна Петров носталгично.
— Ще си говорим на по питие – обеща Остин. – Извинявай, че бързам, но имам да звъня и другаде. Ще ти се обадя, за да уточним подробностите около пътуването.
Петров каза, че разбира, и посъветва Остин да държат връзка. Затвори и каза на секретарката си да отмени колата, която щеше да го откара на коктейла. Обади се на посолството във Вашингтон. Там никой не знаеше, че го бяха превърнали в писарушка, тъй че успя да прокара документи на Остин и Дзавала до Русия, като част от експедиция на НАМПД. Когато се увери, че документите ще са у Остин до час, се облегна назад в стола и запали една от любимите си хавански пури. Замисли се за срещите си с дръзновения американец от НАМПД,
Петров бе минал четирийсетте, имаше широко чело и високи скули. Би бил хубавец, ако не беше огромният белег на дясната му буза. Беше му от Остин, но не го винеше за това. Бяха се сблъскали няколкократно, докато работеха за специализираните военноморски разузнавателни отряди в страните си по време на Студената война. Съперничеството им се поразгорещи, когато руснаците опитаха да заловят потънала шпионска подводница и екипажа й.
Остин успя да спаси екипажа и предупреди Петров, че е поставил експлозив с таймер на подводницата. Разгневен, че са го надхитрили, Петров се спусна със своята миниподводница и експлозията го застигна. Но произшествието не бе по вина на Остин, всъщност от него Петров се поучи да не позволява емоциите да управляват действията му. По-късно, когато се озоваха рамо до рамо на мисията срещу Разов, се оказаха силен екип.
Ако Остин си мисли, че може да ми отнеме възможността да се позабавлявам в собствената си страна, греши много, помисли си Петров. Вдигна телефона и задвижи нещата.
Остин пък говореше с Дзавала.
— Бях буквално на вратата – каза Джо. – Ще се видим в НАМПД.
— Промяна в плановете. Отиваме в Сибир.
— Сибир ли? – попита Джо с очевидна липса на ентусиазъм – Аз съм мексиканец. Студеното не ми се отразява добре.
— Не забравяй да си вземеш слиповете с подплата. А аз ще си тема широкоцевната траперска пушка – рече Остин, така Джо наричаше едрокалибрения си револвер „Боуън“. – И няма да е излишно да си направиш една застраховка.
Разбраха се да се видят на летището и Остин отиде да си стегне багажа за Арктика.
На хиляди километри от тях Шрьодер седеше във възтясната каюта на кораба и преглеждаше отново топографската карта на острова на слоновата кост.
Отдавна бе научил, че трябва да познаваш терена мисията си, независимо дали са стотици квадратни километри, или няколко градски пресечки.
Бе гледал картата толкова пъти, че имаше чувството, че познава острова, сякаш е бил там. Парчето земя беше широко петнайсетина километра и дълго – трийсет. Морето бе ерозирало вечните ледове, тъй че брегът бе нащърбен и напомняше на отчупено парче от глинен съд. На южния бряг една вдлъбнатина с формата на полумесец оформяше естествен пристан, близо до устието на някаква неголяма река.
През тундрата лъкатушеха пресъхнали корита на древни реки. Отдавна спящ вулкан стърчеше като черен цирей от леда.
Шрьодер отмести картата и прелисти един стар пътеводител, който купи от една антикварна книжарница, докато чакаше да дойде корабът, който щеше да го откара на острова. Доволен установи, че руския му още го бива. Островът бил открит случайно в края на 18-ти век от руски търговци на кожи. Островът бил пълен с купищата животински кости и мамутски бивни, затова и го кръстили Айвъри.
Читать дальше