Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Преди час говорих с доктор Мъмфорд в университета. Каза ми, че ще водите телевизионен екип остров в Сибир.

— А, да, хората от „Дискавъри“. От остров Врангел ще се качат на рибарско корабче.

Шрьодер подаде една от чисто новите си визитки.

— Бих искал да стигна до Новосибирски острови, дали бих могъл да се присъединя?

— Няма проблем. На самолета има много място. Само ще трябва да си платите билета. За жалост обаче са ре­зервирали всички места: и на самолета, и на корабчето.

Шрьодер помисли, преди да отговори.

— Може би бих могъл да поговоря с тях, за да ми позволят и аз да дойда.

— Опитайте. Отседнали са в хотел „Уестмарк“.

— Кога тръгвате?

Харпър погледна часовника си.

— След два часа и двайсет и една минути.

— Ще отида да говоря с тях.

Шрьодер получи упътвания къде се намира хотела. Бързо го намери и на рецепцията попита за екипа на „Дискавъри“. Администраторът каза, че ги е видял да влизат в бара преди малко. Шрьодер му благодари и надникна в бара. Беше полупразен – хората седяха по един или по двама. Единствената групичка бе на една от ъгловите маси. Разговаряха, събрали глави. Бяха че­тирима.

Шрьодер си взе вестник от фоайето, седна на маса, близо до четиримата, и си поръча газирана вода с лайм. Двама от мъжете му хвърлиха изпитателен поглед и бързо се върнаха към разговора. Едно от предимствата на старостта е, че те прави невидим, помисли си Шрьодер. Младите просто спират да ти обръщат внимание.

Той реши да провери прозренията си. Един от мъжете стана от масата и влезе в тоалетната. Докато онзи се връщаше, Шрьодер се надигна и нарочно се блъсна в него. Извини му се надълго и нашироко, ала мъжа само изруга и го изгледа свирепо.

Случката показа две неща на възрастния мъж. Че новият му външен вид – обръсната брада и боядисана коса, върши работа, и че мъжът от телевизионния екип, носи пистолет в кобур под мишницата. Шрьодер реши да изпробва късмета си още веднъж.

Щом се върна от тоалетната, вместо да отиде на своята маса, той приближи масата на групичката.

— Здравейте! – каза той с американския си акцент. – Разбрах, че сте от „Дискавъри“ Господин Хънтър?

Едрият мъжага, очевидно предводителят, го огледа с присвити очи.

— Да, аз съм Хънтър. Откъде научихте името ми?

— Всички в хотела за това говорят. Рядко ни навес­тяват знаменитости – отвърна Шрьодер и предизвика ухилени физиономии на масата. – Само исках да ви кажа колко ми хареса онзи филм за древните хети пре­ди няколко месеца.

Мъжът сякаш се озадачи.

— Мерси! – каза той, без да сваля студеният си пог­лед от Шрьодер. – Но сега имаме работа, извинете ни.

Шрьодер се извини, че им е отнел от времето и се върна на масата си. Групичката се разсмя зад гърба му, но той бе направил своята проверка. Гледаше „Дискавъри“ постоянно. В последните шест месеца нямаше никакви филми за хетите. „Екипът“ бе прикритие.

Шрьодер бавно отпиваше от газираната вода и мислеше какво да направи. Накрая избра най-директния начин. Отиде до колата и извади изпод седалката пис­толет със заглушител.

Върна се в бара на хотела тъкмо навреме. Мъжете плащаха и се надигаха от масата. Шрьодер ги последва в асансьора и се вози с тях, бъбрейки като изкуфял старец. С удоволствие отбеляза леките им подигравателни усмивки и отегчени погледи. Слезе заедно с тях на тре­тия етаж, огледа се объркано сякаш не знаеше как се е озовал тук и къде е всъщност. Защура се притеснено, докато мъжете го отминаха с презрение и се прибраха по стаите си. Шрьодер запомни номерата над вратите.

Изчака около минута и се приближи до вратата на една от стаите. Извади пистолета и огледа внимател­но коридора и в двете посоки. Не се виждаше никой. Почука на вратата. Миг след това тя се отвори. Мъжът го изгледа сърдито. Беше същият, който го отпрати в бара. Но сега беше без сако и се виждаха двата писто­лета в кобури под мишниците му.

— Какво искаш по дяволите?

— Май съм изгубил ключа за стаята си. Дали бих мо­гъл да използвам телефона ви?

— В момента съм зает! – отсече мъжът и сложи ръка на кобура си. – Разкарай се!

Мъжът понечи да затвори вратата, но Шрьодер беше по-бърз. Извади пистолета и го гръмна между очите.

Мъжът се свлече на пода, а в погледа му се четяха едновременно ужас и изумление.

Шрьодер отново огледа коридора, прекрачи тялото и го придърпа навътре в стаята.

Продължи по същия начин и с останалите стаи. Тук-таме се наложиха леки промени, но накрая резултатът навсякъде беше един и същ. Единият път малко избърза и му се наложи пак да стреля. А другия път пък асан­сьорът се отвори, точно когато издърпваше тялото в стаята. Но накрая всичко беше наред – и четиримата мъже бяха мъртви и то за по-малко от пет минути.