Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Щом тръшна вратата зад гърба си, Кърт пусна чантата на пода в антрето и влезе в просторната всекидневна.

В дома му миналото и съвременността съжителстваха в прекрасна хармония. Автентичните колониални мебели от тъмно дърво контрастираха с варосаните стени, по които висяха модерни картини, наред с картини на примитивисти и навигационни карти. По рафтовете, високи от пода до тавана, бяха подредени подвързани с кожа приключенски романи на Конрад и Мелвил, както и очевидно често разлиствани томове с философски произведения, които Кърт обичаше да чете. Част от редките му пистолети за дуели, които той колекционираше, бяха подредени зад стъклени витрини. В обширната му музикална колекция имаше най-вече прогресив джаз, в хармония с хладнокръвието, енергичността и таланта му за импровизации.

Остин преслуша телефонния си секретар. Имаше не малко съобщения, но нито едно от тях не беше спешно. Включи уредбата и стаята се изпълни с лудешкото пиано на Оскар Питърсън. Кърт си наля от най-хубавата текила, която имаше, плъзна встрани стъклената врата към терасата и излезе. Заслуша се в тихото приплясване на вълните току под краката му и вдиша дълбоко ухаещите на цветя изпарения от реката, така различни от соления океан, където прекарваше по-голяма част от времето си.

След няколко минути се върна в къщата и взе от рафта един от томовете с древногръцки философи. Разлисти страниците, докато не намери любимата си платонова алегория за пещерата. В нея Платон прекрасно описваше как хората сме като приковани в пещера и виждаме само сенките по стените и смятаме, че това е реалността. Сега и аз трябва да успея да разбера кое е сянка и кое – реалност, помисли си Остин. През последните дни се опитваше да подреди в главата си хаоса от случилите си неща. Припомняше си отново и отново единственото, което не можеше да проумее – тайнствения кораб.

Кърт седна зад бюрото си и включи лаптопа. Като си спомни това, което доктор Адлър направи на кора­ба, тй отвори сайта със сателитния образ на района край гигантския водовъртеж. Върна се назад в архива на сайта до деня на потъването на „Южна красавица“. Двете огромни вълни, потопили кораба, се виждаха ясно. В едно от изображенията корабът бе петънце на радара, а в следващото го нямаше.

Остин увеличи мащаба, за да вижда по-голяма част от океана и забеляза нещо, което му бе убягнало досе­га. Край зоната на потъването на „Красавицата“ има­ше още четири кораба, по един във всяка от четирите посоки. Всички бяха разположени на равно разстояние един от друг. Остин се втренчи в сателитния образ и върна още няколко дни назад. Корабите ги нямаше. После пък прескочи напред, малко след потъването. Корабите бяха само три. На изображението от следва­щия ден вече нямаше нито един.

И той като платоновите затворници в пещерата се опитваше да различи реалността от сенките, но опре­делено притежаваше едно сериозно предимство пред тях. Можеше да поиска помощ. Кърт се пресегна към дебелия телефонен указател на НАМПД и набра един номер.

— Здрасти, Алън! Кърт Остин се обажда. Тъкмо се върнах от едно плаване. Дано не те будя.

— Няма проблем. Кърт, радвам се да се чуем. Какво мога да направя за теб?

— Можеш ли да дойдеш на една среща у нас, утре в

осем сутринта? Важно е.

— Разбира се… – Последва пауза. – Ммм… знаеш с какво се занимавам, така ли?

Алън Хибет бе един от десетките учени в НАМПД, които се трудеха упорито и без много шум в сърцето на огромната океанографска организация, доволни, че се занимават с това, което им е интересно, и че работят в екзотични, но и важни полета на изследване. Няколко месеца по-рано Остин бе слушал доклад на Хибет на един симпозиум на НАМПД, където ученият говореше за комуникацията и наблюденията в открито море. Кърт бе впечатлен от широтата на познанията му.

— Отлично знам с какво се занимаваш. Специалист си по електромагнетизъм, експерт по антените. Ти си проектирал електронните очи и уши, с които НАМПД проучва дълбините на океана и с които отдалечени един от друг екипи си общуват. Четох и статията ти за влиянието на площта върху радиационните излъчвания от антени с намалени размери.

— Наистина ли? Поласкан съм! Като цяло обичам да човъркам по машини, а екипът ви за специални операции по-скоро е събрал приключенци, нали така?

Остин и екипът му бяха легенда в НАМПД, а Хибет бе изненадан, че искат помощта му точно от там.

Остин се засмя горчиво. Ръцете го боляха от каскадата с Пол Траут и беше уморен като куче.