Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Но изгубиха – вметна Остин. – Не само Тесла е имал проблеми с високото мнение за себе си, явно Ко­вач също се е провалил.

Хибет поклати глава.

— По-сложно е, Кърт. След войната са открити ста­тии, които показват, че Ковач е бил на ръба на огромен скок. За щастие, така и не го е направил.

— Защо?

— Руснаците превзели лабораторията в Източна Пру­сия, където се смята, че е работил. Но Ковач вече го ня­мало. След войната руснаците продължили да изследват теоремите на Ковач. САЩ също знаели за тях и много искали да говорят с Ковач. Важността на електромаг­нитните излъчвания не убягнало от нюха на нашите военни. Преди години в лабораторията в Лос Аламос имало голяма конференция за приложни военни техно­логии, почиващи върху изследванията на Ковач.

— И се е провела на мястото, където е осъществен проектът „Манхатън“*? Колко подходящо – отбеляза Остин.

[* Проект за разработване на атомно оръжие, осъществен в периода 1939 – 1945 г. под ръководството на американския физик Опенхаймер. Благодарение на този проект са разработени и взривени бомбите над Хирошима и Нагасаки. – Б.авт.]

— По повече причини, отколкото изобщо можеш да предположиш. Манипулирането на електромагнитни излъчвания може да се окаже по-унищожително от атомно оръжие. Военните взимали изследванията на Ковач много сериозно. По време на първата война в Залива сме изпробвали оръжия, базирани на електромагнитни им­пулси. Някои твърдят, че тези наши експерименти, как­то и подобни, извършени от руснаците, причиняват зе­метресения, вулканични изригвалия и смущения в кли­мата. Затова се заинтересувах от светкавиците в небето.

— Защо светкавиците са толкова важни? – попита Остин.

— Много свидетели на американските и на руските експерименти описват сияния в небето или светлинни избухвания, причинени от електромагнитните лъче­ния – обясни Хибет.

— Разкажи ни повече за експериментите – подкани го Остин.

— Около един американски проект, ХААРП – Програ­ма за високочестотни активни изследвания на полярното сияние, в момента се вихрят много дискусии. Идеята е да изстреляме фокусиран електромагнитен лъч в йоносферата. На хартия е академична програма, която ще подобри световните комуникации. Някои обаче смятат, че това е преди всичко военен проект с най-разнообразни цели: от защита срещу космически обекти до кон­трол над съзнанието. Не знам на какво да вярвам, но проектът е базиран изцяло върху теоремите на Ковач.

— Спомена нещо за намотка на Тесла – каза Остин. – Какво имаше предвид?

— Прост тип трансформатор, направен от две на­мотки. Енергийни разряди преминават от едната към другата, предизвиквайки контролирани мълнии. Веро­ятно сте ги виждали по филмите – постоянно присъстват в лабораториите на лудите учени.

Гамей, която до момента слушаше мълчаливо, се приведе напред и попита:

Досега говорехме за лъчения, изпратени в земята или във въздуха. Какво ще се случи, ако същите тези лъчи бъдат изпратени в океана?

— Нямам представа – разпери ръце Хибет. – Океанската география не е по моята част.

— Но е по моята – обади се Пол. – Нека те попитам нещо Алън. Могат ли усилени електромагнитни вълни да проникнат дълбоко в земната кора?

— Без съмнение.

— В такъв случай и възможно лъченията да предизвикат аномални в земната мантия, така както ХААРП, за който спомена, смущава атмосферата.

— Какви аномални по-точно? – попита Адлър.

— Въртопи и водовъртежи, например.

— Значи може да предизвика подобни явления в морето? – попита Остин.

Хибет стисна брадичката си с ръка.

— Движещият се пласт разтопена скала под земната кора създава магнитното поле, което обгръща планетата. Всякакви смущение в това поле биха могли да предизвикат какви ли не проблеми.

Професор Адлър удари с юмрук по масата.

— Знаех си, че съм прав! Някой си играе с океана ми! Не забравяйте, че все пак говорим за огромни разстояния и повърхност от безкрайни квадратни километри включи се Пол и внесе малко разум и спокойствие.

— Чувствам, че разговорът се завърта отново около голямата автомобилна свещ на Джо или намотката на Алън. Дори подобно устройство да притежава огромна мощ, пак би било незначително в сравнение с масата на Земята.

Настъпи мълчание.

— Ами ако устройствата са повече? – чу се внезапно гласът на Остин.

Той премести лаптопа в средата на масата и го завъртя, за да видят всички точиците на радара по поразения регион.