Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Невероятно! – възкликна тя. – Къде го открихте?

— Казва се Бабар. Открихме го на брега на едно старо речно корито – обясни Мария.

— Бабар ли?

— Трябваше все някак да го кръстим – усмихна се Мария. – Едно време имах книжка за царя на слоновете Бабар.

— Мисля, че е чудесно име. Поздравления за всички! – каза Карла с усмивка. – Това сигурно е научното откритие на века.

— Благодарим! – отвърна Мария. – За съжаление това откритие е донякъде проблем за експедицията ни.

— Не разбирам…

— Време е за вечеря – прекъсна ги Арбатов. – Ще поговорим на масата.

Още щом погледнеше Арбатов, човек разбираше, че не пропуска много вечери. Всички се отправиха към голямата шатра. Обстановката беше толкова уютна, че Карла трудно можеше да повярва, че са на изолиран арктически остров. Сгъваемата масичка бе покрита с мушама на цветенца. Няколко фенера пръскаха мека жълтеникава светлина. Газовите печки бумтяха и бе топло и приятно, макар, че платнището от време на време плющеше от студения вятър откъм реката.

Започнаха с украински борш, после хапнаха гулаш с телешко, а за десерт имаше понички. Пиха чай, а после и водка, която притъпи зъбите на настъпващия вечен студ.

Карла изяде последната си поничка и рече:

— Изумена съм, че може да готвите толкова вкусно и разнообразно при тези условия.

— Няма защо да умираме от глад или да ядем полу­фабрикати като американците – рече Мария. – Стига да имам огън, казан и продукти, мога да готвя като в най-изискания московски ресторант.

Карла вдигна чашата с водка.

— Отново ви поздравявам за откритието! Трябва много да се радвате и да се гордеете.

Японската деликатност на доктор Сато долови опи­тът на Карла да зачекне щекотливата тема.

— Благодарим ви! – отвърна той. – Както ви споме­нахме по-рано, това откритие донякъде се превръща в проблем – и хвърли поглед към Арбатов.

Руснакът кимна и продължи думите на колегата си.

— Нали знаеш каква е целта на експедицията ни?

— Да – отвърна Карла. – Искате да откриете мамут, от който да вземете проба за клониране.

— Точно така – потвърди Арбатов. – Семето на този проект бе посято през 1999 г., когато международна експедиция откри в буца замръзнала пръст някои обещаващи останки.

— Зарков – уточни Карла.

Останките бяха кръстени на семейството, собственици на земята, където бяха открили мамута.

— Именно. Генетични лаборатории от цял свят се заинтересуваха от зверчето. Твърдяха, че ако от меките му тъкани успеят да извлекат ДНК, ще успеят да клонират вълнист мамут.

— От калта обаче извадили само кости, без меки тъкани, доколкото си спомням.

— Да. Тъй че амбициите за клониране се поуталожиха, но не и интересът. Експериментите продължиха – заразказва Арбатов. – Група японски и китайски учени успяха да клонират две крави с кожни клетки от мъртъв ембрион, замразен на същата температура като в Сибир. Оттогава експедициите все търсят подходящи останки именно в този район. Аз и съпругата ми работим за сибирски резерват, който ще опита да осемени женски индийски слон, а после и да стори същото и с полумамутите, които би родила. Надяваме се до петдесет години да се получат осемдесет и осем процента вълнист мамут.

— Това е съвместен проект с Япония – намеси се доктор Сато. – От 97-ма година насам студенти от университета в Кинки и ветеринарни експерти от Кагошина, откъдето е и доктор Ито, търсят ДНК проби. Под вечните сибирски ледове предполагаемо лежат десет милиона мамута, тъй че се надяваме да открием нужното.

— А как точно ще стане клонирането? – попита Карла.

— Сложно е. Всеки етап трябва да бъде осъществен перфектно – рече Ито. – Ще извлечем цяла ДНК нишка от меката тъкан, ще вземем яйцеклетка от женски слон и ще я облъчим с радиация, за да унищожим нейната ДНК. След това ще вкараме на нейно място мамутската ДНК, ще оплодим яйцеклетката и ще я върнем в матката на слоницата. Обичайната слонска бременност трае двайсет и два месеца, но нямаме представа колко би продължила за това същество. Нито пък как ще се грижим за бебето-хибрид.

Всяко от препятствията по пътя е сериозно предизвикателство само по себе си – поклати глава Карла.

— Откриването на мека тъкан е най-голямото – до­даде Мария.

— Досега – уточни Карла.

— Идеалният случай би бил да открием бременен ма­мут, но и това може да свърши отлична работа.

— Объркана съм – изгледа ги внимателно Карла. – На мен ми се струва, че имате предостатъчно мека тъкан в тялото на съществото в бараката.