Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Просто се загледах в хоризонта. Всичко изглежда толкова спокойно. И се сетих за проекта „Манхатън“, за ужасяващите сили, които е отприщил.

— Така или иначе, някой е щял да го стори. Радващ се, че ние сме били първи.

— Знам, но още ме потиска мисълта, че не сме се научили да контролираме духа от бутилката.

— Давай го по-весело, скъпа. Ядрената сила ще се окаже вехта работа в сравнение с тези водовъртежи и вълни на стероиди.

— Мерси, че ми посочи предимствата им – изгледа го кисело Гамей.

Лос Аламос се бе променил много от дните на Робърт Опенхаймер и екипът му гении, успели да поставят силата на атома в метален цилиндър. Сега бе оживен югозападен град с молове, училища, паркове, симфоничен оркестър и театър, но никога не бе успял, а може би и не искаше, да се отърве от тъмното си минало. Макар че Националната лаборатория в града се занимаваше с мирни научни изследвания, призракът на проекта „Манхатън“ още витаеше във въздуха.

Лабораторните здания, където се извършваха проучвания по поддръжката на ядрени оръжия, все още бяха недостъпни за обществеността, което подсказваше, че градът продължаваше да служи и на военната ядрена мощ. Туристите в музея на лабораторията можеха да докоснат копия от „Дебелака“ и „Малчугана“, първите атомни бомби, както и да разгледат бойни глави в различни размери и да се снимат със статуи в реален ръст на Робърт Опенхаймер и генерал Гроувс, двете звезди на свръхсекретното съглашение между военни и учени, в резултат на което се появяват атомните бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки.

Пол и Гамей се отбиха в библиотеката на Националната лаборатория и говориха с една асистентка, с която се бяха свързали преди това по телефона. Жената им беше приготвила папка с информация за Ласло Ковач – уви най-вече биографична информация и нищо, което вече да не знаеха. Ковач наглед бе просто бележка под линия в голямата наука. Подобно на Тесла, своя много по-известен предшественик, Ковач си спечелил култова слава, обясни асистентката, но теориите му били повече научна фантастика, отколкото наука.

— Може би ще научим повече при Научното общество на името на Ковач – вметна Гамей.

Асистентката изгледа двамата си посетители неразбиращо. После избухна в смях.

— Какво има? – попита я Гамей.

Асистентката се изчерви и рече:

— Съжалявам! Просто… Вие сами ще видите.

Жената не спря да се усмихва, докато ги изпращаше до вратата.

Връзката им с Научното общество на името на Ковач бе жизнерадостен мъж на име Ед Фробишър. Когато му се обадиха, той каза, че тича по задачи и им предложи да се срещнат в един магазин за преоценени стоки на име „Черната дупка“.

Магазинът се намираше в края на града, близо до някаква триъгълна сграда, на която имаше голяма табела с надпис:

„ИНСТИТУТ НА ОМЕГА-МИРА, ПЪРВА ЦЪРКВА НА ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ“.

Църквата и „Черната дупка“ бяха собственост на някакъв местен тип, Ед Гротъс, който се занимаваше с изкупуване на лабораторно оборудване. Притежаваше екземпляри на цели десетилетия, например такива от времето на проект „Манхатън“. Наричаше ги „ядрени отпадъци“ и ги рекламираше пред луди учени, творци и плюшкиновци.

Дворът край магазина бе задръстен с бомбени обшивки, кулички, офис мебели и електронно оборудване. В склада пък следваха рафт след рафт с остаряла електронна техника – гайгерови броячи, осцилоскопи и електрически табла. Пол и Гамей попитаха касиера дали познава Фробишър. Мъжът ги поведе към един стелаж, където друг мъж си говореше сам, докато тършуваше из купчина контролни пултове.

— Гледайте! – рече Фробишър, след като си стиснаха ръцете. – Този пулт сигурно е струвал месечната заплата на средния данъкоплатец през петдесетте. Сега е боклук. Не и за мен и за такива като мен, разбира се

Фробишър бе едър мъж, висок почти метър и деветдесет, с широк гръден кош и корем, увиснал върху широкия му войнишки колан. Носеше карирана жълта риза, от която чак очите боляха дори без яркочервените тиранти, крепящи панталоните му под напора на грандиозния му търбух. Крачолите му пък бяха натъпкани в рибарски ботуши до коляното, макар да се намираше насред градче в пустинята, а не насред блато. Гъстата му, чисто бяла коса бе подстригана с бретон, който падаше над четвъртити очила с дебели рамки.

Фробишър плати за пулта и поведе гостите си към един прашен и очукан „Крайслер“. Каза на Пол и Гамей да му викат „Фроби“ и предложи да го последват до дома му, където се помещавало Научното общество на името на Ковач. Докато излизаха от града, Гамей се обърна към Пол, който караше.