Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Четиримата учени се спогледаха.

Най-накрая доктор Сато взе думата:

— Има проблем с юрисдикцията. Случаят напомня малко на съдебен спор на двама разведени родители за детето им.

— Не ви трябва цялото тяло. ДНК проба е достатъчна.

— Да – отвърна Сато. – Но знаете каква е конкурен­цията в научния свят. Който се върне у дома с целия екземпляр ще подпомогне кариерата и банковата си сметка и то много сериозно.

— А кой го откри?

— Арбатов сви рамене.

— Сато и Ито, но ние предявихме право на собственост, защото го пренесохме до бараката, а и в момента е на руска земя.

— А не е ли имало споразумение как ще се действа в подобен случай?

— Има, разбира се, но никой не беше предполагал, ще открием толкова съвършен образец – отвърна Мария.

— Разумни хора сме – продължи Арбатов. – Мари, беше тази, която въдвори спокойния тон. Преди това имахме разгорещени дискусии и надълго и нашироко обсъждахме дали да ти кажем. Решихме, че няма да е практично да го скрием, нито пък ще е честно. Тъй че в момента нямаме представа какво да сторим.

— Прави сте – въздъхна Карла. – Имате сериозен проблем.

Четиримата кимнаха единодушно.

— Но не е непреодолим – добави тя и четиримата я зяпнаха изненадано.

— Моля те, само не се прави на Соломон и не ни предлагай да разделим бебето на две – стрелна я Арбатов.

— Нищо подобно няма да правя. Отговорът ми се струва доста очевиден. Открийте втори екземпляр. Може би има и други в същия район. Аз ще ви помогна. Изучавала съм старателно топографията на острова, чак до плейстоцена, когато степите са гъмжали от тези същества. Мисля, че мога да ви открия местата, които са били най-гъсто населени и са предлагали най-добри условия за живот. Това ще увеличи шансовете ви да намерите и друг екземпляр.

Доктор Сато погледна Карла и рече:

— В моята страна ценим съгласието повече от разногласието. Предлагам да потърсим втори екземпляр. Ако не сме го открили, докато се върне корабът, ще съобщим на спонсорите си и ще ги оставим да се борят в съда.

Мария дипломатично остави решението на съпруга си.

— Сергей? Ти си ръководител на проекта. Какво мислиш?

— Мисля, че госпожица Януш предложи решение, което устройва всички ни.

— Тогава може би и вие бихте могли да ми помогнете с моя проект – усмихна им се Карла.

— Моите извинения – каза доктор Сато. – Така сме вглъбили в своите проблеми, че забравихме добрите обноски. Какво се надявате да откриете тук?

— Отговор на загадката за изчезването на мамутите.

— Изчезването им през плейстоцена? – попита Мария.

Карла кимна.

— Представете си как е изглеждал островът преди двайсет хиляди години. Земята край шатрата ни е зе­ленеела и потрепервала под стъпките на огромните стада мамути. Гигантите са били високи над четири метра, най-големите слонове в историята. Кръстосва­ли са древния свят преди три милиона години – има­ло ги е в Северна Америка, от Северна Каролина до Аляска, в по-голямата част от Русия и Европа, дори във Великобритания и Ирландия. Но до 8000 г. пр. Хр. са били почти изчезнали. Мамутите са си отишли, ос­тавяйки ни кости, над които учените като нас да си блъскат главите.

— Отмирането им е една от големите световни загад­ки – съгласи се Мария. – Мамути, мастодонти, саблезъби тигри… Всички изчезват от лицето на земята пре­ди десет-дванайсет хиляди години, както и още двеста други вида едри бозайници. Милиони животни заги­ват по цялата Земя. Какво се надяваш да откриеш тук?

— Не съм сигурна – сви рамене Карла. – Както знаеш, за изчезването им има три теории. Първата е, че ловците от културата Кловис са ги изтребили.

— Проблемът с тази теория е, че не обяснява изчезването им в страни, различни от Северна Америка, пак културата Кловис не е била разпространена в други части на света – каза Арбатов.

— А няма и вкаменелости, доказващи тази теория, тъй че преминаваме към втората, вирус-убиец, покосил бозайниците по света – рече Карла.

— Значи смятате, че тази теория е най-достоверна? – погледна я внимателно доктор Сато.

— И да, и не. Ще се върна на нея, когато спомена и третата теория: драстични климатични промени. В края на плейстоцена климатът се променил рязко. Нов тази теория също има голяма пробойна. Животните по многобройни острови са оцелели. И те биха изчезнали, ако изчезването е било свързано с климата.

— Значи не е безразборен лов, нито вирус, нито климатична промяна. Тогава какво е? – попита Сергей.