Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Пол веднага разбра какво вижда.

— Четири кораба, като всеки се концентрира върху малка площ. Така може и да се получи.

Кърт кимна.

— Ще ви покажа и още нещо интересно – каза той и зареди сателитните изображения малко след потъването на „Красавицата“. – Мисля, че един от тези кораби сам е паднал в капана на явлението, което са предизвикали.

Всички сякаш бяха съгласни.

— Това обяснява метода – рече Дзавала. – Но не разбирам защо го правят.

— Преди да отговорим на този въпрос – каза Кърт, – може би трябва да се съсредоточим върху друг въпрос. Въпросът „кой стои зад всичко това“. Тук не говорим за плацикане във вана. Безименни, безлики хора са си дали много труд, за да разбъркат цял океан. Убили са екипажите на два кораба, или поне за толкова знаем, причинили са щети за милиони и всичко това с неизвестна цел. Готови ли сте да се хванем на работа? – Остин огледа колегите си около масата.

Хибет понечи да стане.

— Още кафе ли искаш? – ухили му се Остин.

Хибет го изгледа смутено.

— Не – промърмори той, – всъщност, смятах да се върна в офиса си в НАМПД. Предположих, че повече не ви трябвам.

— Джо, разкажи на Алън за правилото „Хотел Калифорния“.

— С радост. Същото като в песента на „Ийгълс“ е, Алън. Станеш ли част от екипа за специални операции, можеш и да се отпишеш, но не можеш да си тръгнеш никога.

— Нужни са ни познанията ти по електромагнетизъм – обясни Остин. – Ти ще ни помогнеш да разберем дали бленуванията на Тесла и Ковач са възможни на практика. Къде можем да научим повече за теоремите на Ковач?

— Най-добре да отидем направо при източника. Проучванията в Америка са се извършвали в Лос Аламос. Дори има Научно общество на името на Ковач, което пази работата и документите му. От време на време съм им пращал запитвания.

Остин се обърна към Адлър.

— Надявам се, че с Алън ще можете да работите заедно. Разчитаме на вашите научни заключения и открития. – После се обърна към Дзавала. – Джо, флотилия от електроцентрали си е сериозна работа. Някъде трябва да са ги направили по поръчка.

— Ще потърся къде можа да са ги направили – кимна Дзавала.

— Бихме могли да отидем до Ню Мексико и утре ще сме се върнали – предложи Гамей.

Остин кимна.

— Разберете докъде са докарали онези експерименти и дали продължават да работят в тази посока. Ние ще се разровим за всичко, писано някога за Ковач. Може би ще се натъкнем на нещо, което ще ни подскаже накъде да вървим.

Остин благодари на всички и предложи да се срещнат отново след завръщането на Пол и Гамей. Двамата с Дзавала щяха да се видят няколко часа по-късно в главния щаб на НАМПД. Пътьом към вътрешността на дома си Остин подмина библиотеката си и забеляза тома на Платон.

Сенки и реалност. Реалност и сенки.

Запита се какво ли би си помислил древният философ за тази загадка.

Карла лежеше в спалния си чувал и слушаше воя на вятъра, който се блъскаше в стените на траперската й барачка. Мислеше за реакцията си, след като видя бебето-мамут. Изумена? Слаба дума! Имаше чувството, че я бе ударил гръм. Насили се да диша равномерно и бавно и в края на краищата дисциплината й на учен взе превес и тя се зае да изучава екземпляра на масата.

На око й се струваше, че бебето е дълго около метър и е високо около деветдесет сантиметра. Теглото му едва ли превишаваше седемдесет килограма. Ясно се виждаха всички характерни белези, които тя познава­ше по изображенията, останали от каменната ера – издължената глава, със снопче косми на върха и гърбица между раменете.

Бивните бяха започнали да се извиват, вероятно животното беше мъжко. У възрастните бивните достигаха до пет метра дължини. Ушите бяха малки, а хоботът – къс в сравнение с тялото. Дори след пълно съзряване щеше да остане по-къс, в сравнение с хоботите на съвременните слонове. Тялото беше покрито с кестенява козина. По размерите на бебето Карла заключи, че е на около седем-осем месеца.

Струваше й се, че е видяла най-съвършено запазения екземпляр от вида Mammuthus primigenius, открит някога. Повечето останки не бяха нищо повече от късове плът и кости. А пред нея лежеше цяло животно и то в много по-добро състояние от Ефи, открита при Феърбанкс, както и от руските екземпляри Дима и Зарков, дори от най-прочутия от всички – светкавично вкочанената Березовка, чиято плът още ставаше за ядене. В стомаха на бебето откриха лютичета – явно ги беше изяло непосредствено преди смъртта си.

Карла не можа да се въздържи и се обърна към другите учени.