Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Напоследък сме по-скоро „приключили“, отколкото „приключенци“. Наистина ще ни е от полза експертното ти мнение.

— Ще се радвам да помогна с каквото мога – съгласи се Хибет.

Остин му обясни как да стигне до дома му и каза, че очаква с нетърпение срещата им. После си записа няколко неща в тефтера, докато идеите му още бяха пресни. След това приготви цяла кана кенийско кафе, остави кафеварката на автоматичен режим и се качи в стаята си в една от кулите на къщата. Свали дрехите си, гмурна се в хладните завивки и почти мигновено заспа. Сякаш след броени минути яркият сутрешен светлик го събуди.

Кърт скочи от леглото, изкъпа се и се обръсна, об­лече удобна тениска и шорти и набързо си изпържи бъркани яйца и шунка. Хапна ги на терасата и тъкмо си оставяше чинията в мивката, когато на вратата почука Дзавала. Няколко минути по-късно дойдоха семейство Траут и професор Адлър. А веднага след тях се появи и Алън Хибет – висок и слаб, с чорлава бяла коса. Има­ше мраморнобяла кожа, която избухваше в червено от притеснение. И цветът на кожата му, и болезнената му стеснителност бяха следствие от ежедневието му в ла­бораторията, далеч от хора и слънчева светлина.

Остин наля по чаша кафе на всеки и поведе групата към кръглата тикова маса на терасата. По принцип би трябвало една подобна среща да се проведе в офиса на Кърт в зеленикавата офис-сграда в Арлингтън, където беше щабът на НАМПД. Ала той все още не бе готов да отговаря на въпроси, нито да споделя мисли с когото и да било, освен с екипа си. Имаше нужда от още ин­формация, преди да сподели откритията им с ръковод­ството на НАМПД.

Остин се настани на един стол и се взря с копнеж в осеяната със слънчеви зайчета река, където обикно­вено гребеше всяка сутрин, сетне огледа хората край масата и им благодари, че са дошли. Чувстваше се като Ван Хелсинг, свикал стратегически съвет преди сра­жение с Дракула. За миг се изкуши да попита дали някой е взел чесън, но вместо това премина директно към същността на въпроса:

— В Атлантическия и Тихия океан се случва нещо много странно. Морето е разбъркано като яйца в купа. Един кораб е бил потопен, може би има и втори… Засега тези са, за които знаем. Още един кораб за малко не бе споходен от същата съдба, а на няколко души косите им се изправиха за година напред, включително и на моя милост. – Погледна Адлър. – Професоре, би ли бил така добър да опишеш явленията и да ни представиш част от теориите си.

— С радост! – отвърна Адлър.

Той описа потъването на „непотопимата“ „Южна красавица“, а също така как откриха краба. После описа сателитните доказателства за огромните вълни в близост до мястото му на потъване. Накрая, леко притеснен, сподели теорията си, че смущенията може би не са от естествен характер. Докато говореше, професора внимателно се взираше в лицата на събеседниците си и сякаш търсеше в тях признаци на съмнение. За свое облекчение срещаше само съсредоточени и сериозни погледи.

— Обикновено бихме приписали всичко това на цар Нептун, който е решил да потича на дъното, но има няколко неща, които отхвърлят тази хипотеза – каза той. – Сателитните изображения показват, че и други части от океана са пострадали от същото и в явленията има необичайна симетрия.

Той показа на лаптопа на Остин снимките, които двамата бяха разглеждали преди няколко дни.

Когато професорът приключи, Остин помоли семейство Траут да опишат спускането си в бездната. Всички мълчаливо изслушаха Гамей и Пол, които се редуваха да разказват за случилото се и как са се измъкнали.

— Казвате, че когато се е появил водовъртежът, в небето е имало светкавици, така ли? – попита Хибет.

Гамей и Пол кимнаха.

След това Дзавала разказа за изскочилия от дълбините кораб и за проучването на борда му.

Хибет живо се заинтересува от описанието на електроцентралата и повредената метална конструкция на палубата.

— Ще ми се да бях там, за да видя със собствените си очи – рече той.

— Мога да ти предложа нещо почти толкова добро – успокои го Дзавала и след няколко мига дигиталните снимки от тайнствения кораб се появиха на екрана на лаптопа.

Остин попита Хибет какво мисли. Ученият, взрян със свъсени вежди в екрана, поиска още малко време, за да разгледа по-подробно снимките.

— Очевидно е, че огромни количества електричество са захранвали нещо в центъра на тази конструкция – каза той и посочи конусовидната рамка. – Но в това му състояние ми е трудно да кажа за какво служи.