Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Спорът винаги се свежда до две теоретични школи. Едната е катастрофизмът, според която едно събитие или поредица от събития са причинили изчезването им. Другата е униформизмът, която заявява, че това се е случвало постепенно, а факторите са били много и разнообразни.

— А ти към коя клониш?

— Към никоя. Нито една теория не обяснява изцяло всички факти. Мисля, че всяка от изброените има своето място и значение. Изчезването вероятно е започнало с катаклизъм или поредица от катаклизми: цунами, вулканични изригвания, избълвали отрови, които пък са променили растителността…

— И в тази теория има пробойна – прекъсна я Арбатов. – Според доказателствата изчезването е продължило стотици или дори хиляди години.

— Това не е пробойна. Моята теория отчита откритията на купища мамутски трупове в масови гробници и обяснява защо част от вида е оцеляла дълго след това. Доказателствата сочат, че много животни са загинали внезапно. Но знаем също така, че някои разновидности мамути са съществували чак до появата на пирамидите. Катаклизмът е отслабил стадата дотолкова, че болестите и ловците са успели да ги довършат. Изчезването на някои видове пък е имало лавинообразен ефект. Хищниците, изхранващи се с мамути и други създания са били лишени от прехраната си.

— Мисля, че си на прав път, но твърдиш, че този ка­таклизъм се е случил рязко. В един момент мамутите са били господари на света, а в следващия са изчезва­ли. Не е ли малко смело предположение?

— Никак! Макар че признавам, че теорията за полярното изместване е спорна.

— Полярно изместване ли?

— Преместване на полюсите.

— Никой от нас не е геолог – рече Арбатов. – Моля те, обясни.

— С радост. Под полярно изместване обикновено се има предвид едно от две неща. Магнитно полярно из­местване: размяна на двата магнитни полюса, която би причинила много неприятности, но не и нещо, което да доведе до гибелта на живи същества. Другото е геологично полярно изместване: преместване на земната кора над разтопеното й ядро. Нещо подобно би могло да предизвика катаклизъм, подобен на онзи, унищо­жил мамутите.

Арбатов я изгледа твърде скептично.

— Основаваш теорията си на предполагаемо из­местване на полюсите? Трябва да признаеш, че такова нещо няма как да се случи.

— Напротив! Случвало се е, а по-важното е, че може и да се повтори.

Арбатов демонстративно взе чашата от ръката Карла.

— Гостенката ни май попрекали с водката.

Карла отвърна престорено официално:

— С радост ще ви позволя да прочетете статията, в която развивам теорията си, доктор Арбатов. Може би тогава ще разберете повече неща. Особено уравненията, показващи как смущения в земното електромагнитно поле могат да причинят изместване на полюсите.

Разрази се спор за и против теорията й. Въпреки привидното постигане на съгласие, в групата двата лагера ясно си личаха. Карла не беше изненадана от това. Учените с нищо не се различаваха от останалите хора, освен може би, че бяха по-суетни и по-дребнави. Мария, вежлива, ала и безкомпромисна, сложи край на словесните престрелки.

— Извини ни, задето сме тъй груби към теб. Ти все пак си наш гост – каза тя и изгледа мъжа си кръвнишки. – Какви са плановете ти за утре?

След като Арбатов бе неутрализиран, препирнята спря тъй рязко, както и бе започнала.

— Може би някой ще ми покаже къде сте открили Бабар.

Отговориха й, че няма проблем. Помогнаха на Мария да разчисти масата и не след дълго Карла беше в спалния си чувал.

Старата сграда бе изненадващо добре изолирана и топла и на Карла й бе много уютно, ако се изключат щапукащите дребни зверчета. Развълнувана от наученото през деня, тя не можеше да заспи.

Спомни си стихчето за лека нощ, което рецитираше дядо й, когато заживя с него след смъртта на родителите си.

Още след първата строфа вече спеше дълбоко.

Семейство Траут пристигнаха в АлбъКърти късно следобед и после караха до Санта Фе, където смятаха да пренощуват. Рано на следващата сутрин се упътиха към Лос Аламос и естествената му цитадела, кацнала върху трите възвишения, започващи от платото Панаретос.

Докато изминаваха последните четиридесет кило­метра до целта си. Пол забеляза, че поведението на съпругата му се промени. В началото тя не спираше да говори за околните пейзажи и постоянно го увещаваше да спрат в някое индианско селище, а сега седеше тиха и сякаш някак отсъстваща.

— Грош за мислите ти? – предложи той. – Съобразен с инфлацията, разбира се.