Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Първата премина покрай носа. След секунда щеше да е твърде далеч. Пол натисна газта и лодката се наместя току над амфората.

— Приготви се! – извика Пол. Скокът трябваше да е изчислен съвършено. – Ще е хлъзгава и ще се превър­ти. Погрижи се да стиснеш дръжките и да усучеш ръце и крака около нея.

Гамей кимна и се покачи на носа.

— Ами ти?

— Аз ще се хвана за следващата.

— Трудно ще удържиш лодката.

Гамей знаеше, че ако няма кой да поддържа лодката стабилна, скокът на Пол щеше да е още по-труден.

— Не се тревожи, ще го направя!

— Глупости! Никъде не отивам!

Ама че вироглава жена, помисли си Пол.

— Това е единственият ти шанс. Някои трябва да до­върши проклетите тапети. Моля те!

Гамей го изгледа сурово, после тръсна глава и прола­зи до носа. Сви крака под себе си и се приготви за скок.

— Спри! – извика Пол.

Тя се обърна ядно.

— Вземи решение най-после!

Но Пол виждаше нещо, което Гамей не можеше. Склоновете на водовъртежа вече се бяха прочистили от останки. Боклуците, изхвърлени от кипежа, сякаш бяха достигнали невидима бариера и не се издигаха по-нагоре. Връщаха се обратно във фунията също тол­кова бързо, колкото бяха излезли.

— Виж! – възкликна Пол. – Морето придърпва остан­ките обратно.

След секунди Гамей осъзна, че съпругът й е прав. Ам­форите нямаше да продължат по-нагоре. Пол протегна ръка и върна Гамей обратно в лодката. Стиснаха въжетата, неспособни да сторят каквото и да било, освен без­помощно да наблюдават как бездната ги поглъща.

Сферичното очертание на компютърния екран на­помняше на Остин на злокачествена клетка с мембра­на, цитоплазма и ядро.

— С какво точно си имаме работа, професоре? – обърна се той към Адлър.

Ученият се почеса по чорлавата глава.

— Е, Кърт, хвана ме неподготвен. Това расте от се­кунда на секунда и се движи в кръг с трийсет възела в час. Никога не съм виждал подобно нещо, нито по размер, нито по скорост…

— Нито пък аз – рече Остин. – Попадал съм в мощ­ни течения, от които са ми се изпотявали дланите. Но винаги са били относително малки и краткотрайни. А това е като измислено от Едгар Алън По или Жул Верн.

— Въртопите от „Спускане в Маелстрьом“ и „Двай­сет хиляди левги под водата“ са по-скоро художестве­на измислица. Едгар Алън По и Жул Верн са се вдъхно­вявали от водовъртежа Маелстрьом в протока Москенстраумен край норвежките острови Лофотен. Древног­ръцкият пътешественик Пигей го описал преди повече от две хиляди години – как водата поглъщала кораби и ги изплювала обратно. А през 16-и век шведският епископ Олаус Магнус писал, че водовъртежът е по-си­лен от Харибда в „Одисеята“ – разбивал кораби в дъно­то на океана и поглъщал стенещи китове.

— Но това са художествените измислици, а реалността?

— Далеч не е толкова ужасяваща. Норвежкият водо­въртеж е изследван и дори не се доближава до описа­ното от пътешествениците. Трите други прочути во­довъртежа – Кориврекан в Шотландия, Салтстраумен край Норвегия и Наруто край Япония са доста по-сла­би от Маелстрьом. – Адлър поклати глава. – Твърде странен е този водовъртеж в открито море.

— Защо?

— Обикновено водовъртежите се зараждат в проли­ви, където водата се движи бързо. Сливащите се тече­ния в комбинация с формата на дъното могат да създа­дат значителни завихряния по повърхността.

Изображението на екрана сочеше, че разстоянието между водовъртежа и „Бен Франклин“ намалява. Кърт попита:

— Може ли това нещо да застраши кораба?

— Не, ако се доверим на досегашните научни изслед­вания. Въртопът Старата свиня край Ню Брънсуик е с приблизителната сила на Маелстрьом, върти се с около двайсет и осем километра в час. Това е най-силният океански водовъртеж в Западното полукълбо. Вълне­нията край него биха били опасни за малки лодки, но за по-големите съдове не са проблем. – Адлър притихна, втренчен с удивление в монитора. – По дяволите!

— Какво има?

Професорът не откъсваше очи от тумора на повърхността на океана

— Отначало не бях сигурен… Но това расте твърде бързо. Докато си говорим, почти се е удвоило.

На Остин това му стигаше.

— Искам да ми направиш голяма услуга, професоре – рече той с равен и спокоен глас. – Отиди бързо до контролния център и кажи на Джо да извади безпилот­ния апарат от водата и да дойде веднага. Кажи му, че е спешно.

Адлър хвърли последен поглед към монитора и из­лезе с бърза крачка. Междувременно Остин се изкачи на мостика.