Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Не си мисли така, Ханк – успя да се вмести в потока от думи Гамей. – Пол и аз сме готови да убиваме, само и само да си осигурим възможност за малко проучвания. А и доколкото сме чували, проучванията, които правиш, са важни за много хора.

Това ободри Обри.

— Прави сте, може би… Утре ще съберем целия екип на опознавателна среща. Какво знаете за океанските въртопи?

— Не много – отвърна Гамей. – Най-вече, че са като огромна неизследвана научна територия.

— Точно така. Затова нашето проучване е много важно.

Обри дръпна една салфетка и извади от джоба си химикалка. Двамата Траут добре познаваха този му навик.

— Ще разгледате и сателитните снимки, но сега ще ви покажа с какво сме се заели. Насочили сме се към позиция, близо до Гълфстрийм, на около триста кило­метра от брега. Този въртоп е с диаметър около сто и петдесет километра, намира се източно от Ню Джърси и е досами ръба на Гълфстрийм.

Обри направи неправилен кръг на салфетката.

— Прилича на пържено яйце – каза Пол.

Той обичаше да се закача с Обри и склонността му да описва научни казуси на салфетки, дори му бе пре­поръчал да ги събере в книга.

— Позволете ми малко артистична свобода – рече Обри. – Ще получите представа с какво си имаме рабо­та. Въртопите са на практика огромни, бавни водовър­тежи, някои са широки стотици километри. Най-ве­роятно се отделят от океанските течения. Някои се въртят по часовниковата стрелка, други – обратно. Изстудяват или затоплят атмосферния въздух над тях и издигат хранителни вещества от дъното на океана към повърхността. Влияят на климата и създават експло­зии от океански популации по хранителната верига.

— Някъде четох, че риболовните траулери работят по ръбовете на тези образувания – подхвърли Пол.

— Човеците не са единствените хищници, осъзнали ползата от въртопите.

Обри нарисува още няколко неща на салфетката и я вдигна.

— Сега прилича на пържено яйце, нападнато от огромна риба – рече Пол.

— Всъщност, всеки, който може, ще види, че съм нарисувал сини китове. И за тях знаем, че се хранят по краищата на въртопите. Няколко екипа в момента се опитват да ги проследят до местата им за хранене.

— Използвате китовете, за да откривате въртопи – изненада се Пол.

Обри сбърчи лице.

— Има и по-ефективни начини да откриваме въртопи, вместо да следим китовете. Термалното разширяване на водата във въртопа оформя нещо като бабунки в океана, които можем да засечем от сателит.

— А защо тези въртопи се отделят от теченията? – полюбопитства Пол.

— Това е едно от нещата, които се надяваме да разберем от изследванията. Двамата сте идеални за проекта. Гамей може да използва познанията си по биология, а се надяваме ти да съставиш някои от компютърните модели, в които си много добър.

— Благодарим, че ни покани. Ще се постараем – усмихна се Гамей.

— Знам, че ще се постараете. Това не е само теоретична наука, обаче. Тези въртопи могат да променят и местния климат. Океански въртоп край калифорнийския бряг може да предизвика застудяване и дъждове в Лос Анджелис. А в Атлантическия океан въртоп, откъснал се от Гълфстрийм, може да предизвика гъсти мъгли.

— Срещу капризите на времето няма какво да направим – рече Пол.

— Така е, но когато знаем какво да очакваме, ще можем да се подготвим и да го посрещнем подобаващо. Проучването на въртопите може да се окаже ключово за икономиката ни. Безопасността на търговското мореплаване и доставките на петрол, въглища, стомана, коли, зърно и стоки зависят от точните метеорологични прогнози.

— Затова НУОАИ толкова се вълнува от работата ни – отгатна Пол.

Обри кимна.

— Което ми напомня да поговоря с капитана за гра­фика ни. – Изправи се и се ръкува енергично с двамата си приятели. – Не мога да ви кажа колко се радвам, че пак работим заедно, хора. Довечера имаме парти за опознаване. – Плъзна салфетката към Пол. – А теб, ум­нико, утре сутринта ще те препитам.

За щастие на Пол, оказа се, че Обри само се шегува за препитването. Информацията обаче, която екипът получи сутринта, беше подробна и прекрасно структу­рирана, така че преди научният кораб да вдигне котва и двамата Траут вече знаеха доста за океанските върто­пи. От палубата повърхността на океана край въртопа не изглеждаше по-различна от останалата част, но са­телитните снимки и компютърните модели показваха, че водата се движи с около пет километра в час.

Пол направи няколко компютърни графики на оке­анското дъно до въртопа, а Гамей се захвана с биоло­гичните данни. Проучването на фитопланктона има­ше ключово значение и затова тя нямаше търпение да приключи с него.