Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Лешниковите му очи проблеснаха.

— Това е безумие!

— Кое е безумие? – не разбра Гамей.

— Замисли се какво правим в момента.

Все още озадачена, Гамей отвърна:

_ Ами, току-що хвърлихме префърцунена дамаджа­на през борда и я издърпахме обратно, пълна с вода.

— Благодаря, това имах предвид. Огледай кораба. Претъпкан е със свръхмодерно оборудване – специа­лизирани ехолокатори, многолъчев страничен сонар, най-новото от компютърния свят… Но всъщност с нищо не се различаваме от древните мореплаватели, които намазвали лота с восък, за да разберат какво има на морското дъно.

Гамей се усмихна.

— А сега пък ще съберем планктон със старомодна рибарска мрежа. Но дотук със старомодните средства. Лодки с гребла смятам да не използваме. Докъде стиг­на със „Зодиак“?

— Готов е – отвърна Пол, докато оглеждаше с опитно око морето. – Вятърът е свеж. Възможно е да се вдиг­нат вълнички, та трябва да сме нащрек – в последната дума ясно се чу нюинглъндският му акцент.

— Ако изчакаме, може да не успеем след това дни на­ред да излезем с лодката – Гамей посочи белите връх­чета, показващи се тук-там по сивкаво-синята вода.

— Съгласен съм с теб. – Той й подаде цилиндъра. – Ще се срещнем при висилката на „Зодиак“.

Гамей отнесе цилиндъра с пробите в лабораторията. Щяха да ги анализират за остатъчни метали и орга­низми. После отиде в каютата и навлече велурена риза, исландски вълнен пуловер и анорак с качулка. Накрая прибра дългата си червена коса под шарена бейзболна шапка „Приятели на „Хънли“*. Сложи и спасителна жилетка и излезе на палубата.

[* Легендарна американска подводница, която през 1864 г. за пръв път в историята потапя вражески кораб, след което съдът и осмината души на борда изчезват безследно. Подводницата е извадена през 2000 г. от екип на Клайв Къслър. – Б.авт.]

Съпругът й я чакаше до висилките, крепящи седем метровата надуваема лодка „Зодиак“. Както винаги, той бе изтупан безупречно. Под жълтото гумирано облекло за лошо време носеше дизайнерски дънки, специално шити за неговия над двуметров ръст. Носеше и тъмносин пуловер от кашмир, под който се виждаше яката на синя риза и една от многобройните му папийонки, тайната страст на Пол. На тази небрежна елегантност обаче изобщо не подхождаха износени работни ботуши, останали му от дните му в Океанографския институт „Удс Хоул“, където практичните обувки бяха задължителни. На главата си бе нахлузил тъмносиня вълнена шапка.

Семейство Траут се качиха на лодката и двама души от екипажа ги спуснаха в морето. Пол запали двигателя, а Гамей освободи въжето. Застанаха един до друг пред навигационния пулт с леко присвити колене, за да поемат удара на плоския корпус във вълните.

Здравата надуваема лодка пое през морето като игрив делфин. Пол я насочи към една оранжева флуоресцентна сфера, която се поклащаше на около триста метра от кораба. Бяха пуснали шамандурата за ориентир, докато течеше проучването на фитопланктона.

Морето днес не бе най-гостоприемната среда за работа. Начумерени облаци се носеха от изток, а хоризонтът едва се виждаше там, където се срещаха сив океан и сиво небе. Източният вятър се бе усилил, а от плътното облачно покривало, скрило слънцето, пръскаше лек дъжд.

Но докато се готвеха за проучването си, по лицата на Пол и Гамей се четеше онова блаженство, характерно за хора, родени за морето и носени от естествената си стихия. Пол се бе качил в риболовната лодка на баща си веднага след като проходи. После беше работил в Удс Хоул, градче в Кейп Код, на борда на търговски риболовен кораб, а сетне беше заминал да учи.

Гамей също не я тревожеше времето, макар миналото й да бе по-различно от това на Пол. Родена в Расин, Унсконсин, тя бе прекарала голяма част от детството си, плавайки в понякога негостоприемните води на Големите езера заедно с баща си, успял строителен предприемач и собственик на яхти.

— Трябва да признаеш, че е много по-забавно от лепенето на тапети – рече Пол, докато приближаваше лодката до шамандурата.

Гамей подготвяше екипировката за проучването.

— По-забавно е от почти всичко, което мога да си представя – отвърна тя, пренебрегвайки студените пръски върху лицето си.

— Добре, че добави това „почти“ – и Пол й хвърли лукав поглед.

Гамей го изгледа престорено кисело, а в очите й играеха весели пламъчета.

— Гледай какво правиш, ще вземеш да паднеш през борда.

Траут не бяха планирали да се върнат в морето толкова скоро. След като приключиха последната си мисия, решиха да си дадат заслужена почивка. Пол отбеляза веднъж, че Гамей е заела техниката си за отдих от някой инструктор от Френския чуждестранен легион. Тя беше луда на тема фитнес и физически упражнения и няколко часа, след като се прибра у дома, се зае с почти олимпийската си програма от тичане, планинарство и колоездене.