Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Но и това не стигаше. Гамей бе свикнала да превръща в приоритет всичко, което й хрумне в даден момент. Пол разбра, че е в беда, когато след една изключително приятна еднодневна разходка с джипа през живописната Вирджиния, Гамей се загледа в тапетите в хола на къщата им в Джорджтаун. Пол се бе научил да понася търпеливо декораторските вдъхновения на жена си и този път не направи изключение.

Интериорната буря обаче продължи само един ден. Гамей лепеше тапетите по стените с обичайната си настървеност, когато Ханк Обри, колегата им от океанографския институт „Скрипс“, се обади и попита дали не биха искали да участват в проучване на океанските въртопи край средноатлантическия бряг на борда на „Бенджамин Франклин“.

Нямаше нужда Обри да настоява. Работата с Остин в екипа за специални операции на НАМПД беше мечта – пътуваха до всякакви екзотични кътчета, ала понякога им се искаше да се заемат с простите проучвания от времето им в колежа.

— Въртопи? – рече Пол, след като приеха поканата.

— Чел съм за тях в океанографските научни списания. Топловодни, бавни и големи, понякога стотици километри в диаметър.

Гамей кимна.

— Според Ханк наскоро се е повишил интересът към въртопите. Смята се, че те могат да попречат на сондажите, както и да повлияят на климата. Да не пропускаме и факта, че могат да прихванат организми от морското дъно и да предизвикат популационна експлозия по хранителната верига. Аз ще проуча хранителния поток и влиянието му върху търговското риболовство и популациите от китове, а ти ще се заемеш с геоложката част.

Пол не пропусна растящото вълнение в гласа на съпругата си и рече с премрежен поглед:

–Обичам да ми говориш мръсотии.

Гамей издуха един непокорен кичур от лицето си.

— Ние, учените, се възбуждаме от странни неща.

— Ами тапетите? – подразни я Пол.

— Ще наемем някого да довърши лепенето.

Пол хвърли четката за лепило в кофата до себе си.

— Разбрано, капитане!

Двамата Траут работеха заедно с прецизността на швейцарски часовник. Изключително ефективната им работа в екип бе направила най-силно впечатление на бившия директор на НАМПД и затова той ги привлече в екипа за специални операции. На пръв поглед Траут бяха необичайна двойка.

Пол бе по-сериозният от двамата. Имаше вид на постоянно вглъбен в нещо, впечатление, което само се подсилваше от навика му да говори с приведена глава, сякаш се взираше над рамките на очилата.

Преди да каже нещо важно, сякаш се пресягаше дъл­боко в себе си. Но невероятното му чувство за хумор компенсираше сериозния му иначе нрав.

Гамей бе по-открита и темпераментна от съпруга си. Висока и слаба, тя се движеше с грацията на модел, а между предните й зъби имаше малка пролука, когато се усмихваше – не бе приказно красива, нито излъчва­ше див сексапил, но мъжете не можеха да свалят очи от нея. Двамата се бяха срещнали в „Скрипс“, където Пол правеше доктората си по дълбокоокеанска геоло­гия, а Гамей бе решила да смени специалността си от морска археология на морска биология.

Няколко часа след обаждането на Обри, двамата вече се качваха на борда на „Бенджамин Франклин“. На кораба, освен добре обученият двайсетчленен еки­паж имаше и десетима учени от различни университети и правителствени агенции. Основната задача на екипа бе да направи хидрографско изследване покрай източния бряг на САЩ и Мексиканския залив.

Обикновено корабът извършваше хиляди прецизни дълбинни измервания, нужни за създаването на детайлна картина на океанското дъно, включително и на всякакви потънали съдове и други обекти по него. Събраната информация използваха за обновяване на картите на НУОАИ.

Обри посрещна семейство Траут на края на трапа, сякаш бяха официални гости. Самият той беше дребен и пъргав, а острият му нос и неспирното бъбрене засилваха още повече приликата му с врабче.

Обри ги отведе до каютата им да си оставят багажа, а след това тримата се упътиха към столовата. Настаниха се на една от масите, а Обри им донесе чай.

— Ех, колко се радвам да ви видя! Много хубаво, че успяхте да се присъедините към екипа ни. Откога не сме се виждали, три години ли станаха?

— По-скоро пет – отвърна Гамей.

— Леле! Толкова много! Нищо, сега ще наваксаме. Корабът тръгва след няколко часа. Често си мисля за работата ви в НАМПД. Сигурно е много вълнуващо – в гласа на Обри се прокрадна завист. – Аз пък работя върху големите водовъртежи, но това е нищо пред вашите приключения.