Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— А да си се натъкнал на нещо интересно? – попита Дзавала.

Остин го погледна кисело.

— Няма русалки, ако за това ме питаш. Кал, твърди утайки, скали, вдлъбнатини, рибни пасажи и подводен шум. Няма следа нито от кораба ни, нито пък от други кораби.

Адлър поклати недоволно глава.

— Не мислех, че ще е толкова трудно да открием ко­раб колкото две футболни игрища с всички електрон­ни джаджи, с които разполагаме.

— Океанът е огромен. Но ако някой може да открие „Красавицата“, това е „Трокмортън“ успокои го Остин.

— Кърт е прав. Уредите могат да ни кажат какъв цвят са очите на дънен червей на два километра дълбочина – добави Дзавала.

Адлър се позасмя.

— Не съм експерт в дълбоководна океанската биоло­гия, но не знаех, че тези забележителни твари имат очи.

— Джо преувеличава, но леко – усмихна се Остин. – Възможностите на „Трокмортън“ са добър аргумент в полза на онези, които твърдят, че човечеството може да огледа дълбините на океана, без да се намокри. Вместо да се блъскаме в някой подводен апарат като в консер­ва, пием кафе, удобно настанени на борда, а апаратът върши работата вместо нас.

— А какво мислиш ти за това. Кърт?

Остин се замисли.

— Сигурен съм, че някой като Джо е в състояние да построи подводен робот, който може всичко, освен да ти носи вестника и чехлите.

Дзавала беше не само прекрасен инженер, но и умел механик, който бе проектирал и ръководил построяването на многобройни подводни апарати за НАМПД.

— Хм – стрелна го престорено учудено Джо. – В момента работя точно върху нещо такова. Освен всичко друго, ще може да прави и страхотни маргарити.

— Джо го каза вместо мен – Остин посочи мониторите по стените. – Липсва едничкото, което пази човечеството да не атрофира като неупотребяван крайник – приключението.

Адлър се усмихна. За пореден път се убеждаваше, че бе постъпил правилно, като потърси помощ от НАМПД. Знаеше, че Остин и Дзавала са сред най-добрите учени, които се занимават с океански изследвания. Но с атлетичния си вид, постоянните шеговити задявания и вярното си приятелство приличаха повече на приключенци от осемнайсети век, отколкото на учени. Или поне не приличаха много на капризните и необщителни учени, които Адлър познаваше.

— За приключението! – той вдигна чашата с кафе.

Остин и Дзавала също вдигнаха своите.

— Може би е време да включим специалист по вълните в екипа за специални операции – намигна Остин на Джо.

Мониторът на сонара зажужа тревожно и прекъсна смеха на тримата мъже.

Остин остави чашата с кафето и приближи към екрана. Погледа го няколко секунди и се обърна към професора с усмивка.

— Преди малко каза, че искаш да огледаш „Южна красавица“ преди да ни споделиш теориите си.

— Точно така. Надявам се да разбера защо „Красави­цата“ е потънала.

Остин завъртя монитора, така че професорът да види смътните контури на кораб на сто и петдесет мет­ра под тях.

— Скоро ще разбереш.

Океанът беше белязал „Южна красавица“.

Мощните фарове на безпилотния апарат осветиха не великолепния плавателен съд, който се беше носил сред океана като подвижен остров, а негов призрак. Синият му корпус бе покрит със сивкаво-зеленикава растителност, подобна на рунтава кучешка козина.

Дребни живи същества се бяха заселили сред во­дораслите. Рибни пасажи се стрелкаха из всяко кътче на някогашния кораб, превърнат в огромен инкубатор на подводен живот. Дистанционният безпилотен апа­рат, или ДБА, както го наричаха, се отдели от кърма­та на „Трокмортън“, малко след като Остин уведоми командването, че са открили кораба. ДБА приличаше повече на хладилник, отколкото на подводен апарат за изследване. Беше дълъг около два метра, а широк и ви­сок – около един. Въпреки формата си обаче апаратът беше истинско чудо на подводните изследвания. Беше конструиран перфектно и беше в пъти по-добър от по-ранните подобни машини. Накратко ДБА предста­вляваше подвижна океанска лаборатория, извършваща разнообразни научни изследвания.

На борда му имаше две видеокамери, чифт манипулаторни щипци, инструменти за събиране на проби, сонар и канали за дигитална информация. Апаратът бе свързан с кораба с фиброоптичен кабел, осигуряващ комуникация и пренос на образи и друга информация в реално време. Апаратът бе снабден с електрически двигател с мощност четиридесет конски сили и бързо измина сто и петдесетте метра до кораба, застинал на дъното.

Джо Дзавала управляваше подводния робот с джойстик. Дзавала бе опитен пилот, със стотици часове управление на хеликоптери, малки самолети и турбовитлови машини, но за днешната му задача щеше да е по-подходяща ловката ръка на пристрастен към видеоигрите пубертет.