Клайв Къслър - Смяна на полюсите

И на двамата Траут вече неудържимо им се виеше свят. Влажният въздух и бездруго затрудняваше дишането, а в добавка ги давеха и изпаренията от дъното: гнусна комбинация от солена вода, мъртва риба, гнилоч и кал, все едно се намираха в ботуш на стар рибар.

Лодката не бе променила ъгъла си спрямо склонове­те на водовъртежа. Гамей и Пол така се бяха притис­нали един в друг, сякаш почти се бяха превърнали в едно тяло. Едновременно с това стискаха спасителното въже на лодката. Бяха изтръпнали от изтощение, полуседнали, полуправи, изкривени под ъгъл и забили крака в левия понтон. Влагата се бе проникнала през процепите на непромокаемата им екипировка и дрехи­те им бяха прогизнали. Студът само усилваше отчая­нието им.

Спускаха се все по-бързо, тъй че изтезанието им щеше да приключи скоро. След минути щяха да са в най-гъстата част от изпаренията. Гамей вдигна за пос­леден път глава към слънцето. И примигна невярващо.

Над „Зодиак“-а се носеше мъж. Бе в контражур на слабата слънчева светлина и лицето му не се виждаше, но фигурата му й бе до болка позната.

Кърт Остин!

Висеше от въже, спуснато от хеликоптер. Размахва­ше ръце и викаше колкото му глас държи, но грохотът на океана и роторите го заглушаваха.

Гамей сръчка Пол. Той проследи пръста на съпругата си и се усмихна мрачно при вида на Остин в ролята на Питър Пан над тях.

Хеликоптерът бе синхронизирал скоростта си с тази на „Зодиак“-а – невероятен пилотски подвиг на Джо Дзавала, който летеше под ъгъл, за да не докосват перките водния отвес на водовъртежа. Една малка грешка или поднасяне встрани щеше да запрати хеликоптера върху моторницата с изпотрошени ротори.

Спасителната операция бе измислена за секунди. Докато се спускаха във водовъртежа, Остин зърна жълтеникава сянка – по-близо до дъното, отколкото до повърхността. Веднага разпозна екипировката на семейство Траут и ги посочи на Дзавала.

Сетне хеликоптерът погна потъващата лодка като полицейска кола нарушител. Остин бързо успя да сплете няколко примки в спасителното въже, които щеше да използва като ръкохватки. Вкара крака си в една от тях, а ръката си – в друга, докато се люшкаше насред въздушната струя от роторите над себе си и водовъртежа отдолу.

Пол подкани Гамей да бъде първа. Тя махна на Остин, за да му покаже, че е готова. Хеликоптерът се спусна още малко, тъй че най-долната примка бе на половин ръка разстояние от Гамей.

Остин също се бе спуснал, с надеждата, че теглото му ще стабилизира въжето. Ала то се люлееше и плющеше като камшик.

Спасителната примка докосна пръстите на Гамей, но тя не успя да я хване. Опитаха още два пъти, ала все неуспешно. В отчаяна маневра, Гамей се изпъна с всичките си метър и седемдесет и пет и се качи на по-високия понтон.

Въжето пак се спусна, тя отново се протегна едва пазеща равновесие, а после отскочи като волейболист на блокада. Този път хвана примката и с двете си ръце.

Издигна се във въздуха. Вече с тежестта на двама души в края му въжето се стабилизира. Гамей се пусна с едната си ръка и сграбчи следващата примка. Въже­то я въртеше около оста си и все повече и повече й се виеше свят.

В някакъв момент тя залитна и насмалко да падне, но Остин се пресегна, хвана я за китката и я вдигна до следващата примка. Тя вдигна глава и зърна усмивка­та на Остин на метър от нея. Оформи едно беззвучно „благодаря“.

Най-долната примка бе свободна и сега беше ред на Пол. Той протегна ръце над главата си, за да покаже, че е готов. Въжето бе едва на сантиметри от пръстите му – само че внезапна турбуленция поде хеликоптера и го поднесе към стените на фунията. Пол замахна в празното и почти изгуби равновесие.

Дзавала се опитваше да компенсира допълнителната тежест от едната страна на хеликоптера. С хладнокръ­вен контрол над пулта, той върна машината в стабилна позиция. Пол се съсредоточи изцяло върху най-долната примка, прецени разстоянието и – използвайки еластич­ността на гумения понтон, подскочи нагоре и се улови. Така и остана, неспособен да се примъкне нагоре, дока­то въздушните струи го блъскаха от всички страни.

Хеликоптерът бавно и равномерно се заиздига под ъгъл, приблизително успореден на склона на водо­въртежа. Водните стени се отдалечаваха все повече и повече, докато машината набираше височина. Бяха преполовили пътя нагоре, когато лодката се завъртя за последно и изчезна във врящия воден котел. Скоро хе­ликоптерът излезе на повърхността, а секунди по-късно се вдигна над нея. Дзавала подкара хеликоптера по-далеч от бездната.