Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Барет седеше на една закътана ъглова маса в кръч­мата „Лийсбърг“ и драскаше налудничаво по една салфетка. Масата бе отрупана със салфетки, а до дес­ния му лакът стоеше недокосната халба бира. Барет изобщо не забелязваше погледите, които другите посе­тители на кръчмата хвърляха на татуировката му.

Остин и Карла седнаха до него. Той усети, че има компания и вдигна глава с отнесен поглед. Щом ги видя, на лицето му грейна широка усмивка.

— Нямате представа колко се радвам да ви видя! Направо ще експлодирам!

— Моля те недей още! – разсмя се Остин и попита Карла какво ще пие. Поръча и за двамата комбинация от „Гинес“ и светла бира.

Фученето из Вирджиния с открита кола им бе от­ворило глътка. Остин обърна половин халба почти наведнъж, а Карла блажено зарови нос в пяната на своята бира.

Преди да тръгнат насам, Остин разказа на Пит за развитието на ситуацията. Решиха Пит да се обади на Сандекър, който се връщал на следващия ден от дипло­матическо посещение, А после Дърк си уреди среща с президента, след връщането му от оглед на щетите от торнадо в Средния Запад и настоя Кърт да се срещне с Пентагона. Даде му и зелена светлина да използва огромните ресурси на НАМПД.

— Извинявай, че се забавихме толкова – обърна се Кърт към Барет и с наслада отпи отново от бирата си. – Дойдохме веднага, щом беше възможно. Беше шумно, когато ги се обадих, и не съм сигурен, че те разбрах правилно. Спомена стихотворението, но не схванах ос­таналото.

— Когато заминахте за Манасас, се заиграх със стихчето на Карла. Заглавието и част от стиховете се връзват с това, което знаем за полярното изместване. Твър­де добре се връзват, за да е случайно.

— От опит знам, че малко неща са случайни – кимна Остин – Но може би е случайно, че още съм жаден, а на масата има недокосната бира.

— Твърде съм развълнуван, за да пия – Барет побут­на бирата към Остин.

— Говорехме за случайности – подкани го Кърт.

Барет кимна.

— Ковач е бил криптолог-аматьор. Тръгнах от пред­положението, че стихчето е шифър. Реших, че повта­рящите се части са просто „нули“ – букви или думи, сложени за заблуда, и се съсредоточих върху останалите, Шифърът не е код. Кодът обикновено има нужда от кодировъчна база данни. Докато за шифъра с нужен ключ, който се съдържа в самото съобщение. Един от редовете веднага ми направи впечатление.

— Ключът е във входа – изстреля Карла, без да се замисля.

— Точно така! Изглеждаше очевидно, даже твърде очевидно. Знаем, че Ковач е бил изключително преци­зен и би било по-прецизно да каже, че ключът е в клю­чалката.

— Ключът е бил самата дума „вход“ – предположи Остин.

— И аз така реших. „Вход“ стана ключовата ми дума. На шифрите трябва да гледаме по няколко начина. Първият е механичен – размени и подмени на букви, но също толкова важно е и да следим смисъла. – Барет видя обърканите лица на двамата си събеседници и се засмя. А после ги попита: – Какво прави входа.

— Лесно е – отвърна Карла. – Пуска те да минеш, когато го отвориш.

— Точно така. А буквата, от която думата се „отваря“ е „В“

Барет взе една чиста салфетка и написа азбуката, но започва от В, а след Я завърши с А и Б

— Това е подредбата на обикновената азбука. После взех последната буква в думата и използвах да получа шифровата азбука, която трябва да се съпостави с първата.

— Нека опитам – Карла отново написа азбуката, но този път започна от Д и завърши с Г.

— Купувам ти билет за Блечли парк – каза Барет. Имаше предвид британските криптографи през Втората световна война

— Но и така се получават безсмислици – каза Карла разочаровано вторачена в салфетката.

— Дядо ти не е искал да е лесно. И аз нищо не получих отначало. После се върнах към ключа. В и Д са на първа и четвърта буква. Записах всяка четвърта дума в главния стих, но интуицията ми подсказа, че е твърде много. Затова опитах всяка четвърта буква. Пак нищо. После се замислих, че В и Д са трета и пета буква в азбуката и ги умножих. След това опитах отново крипто-анализа и двете азбуки. Още ли ме разбирате?

— Не – промърмори Остин.

— Да, и аз така се чувствах – усмихна се широко Барет. – Затова изшмекерувах и използвах компютъра – той бръкна в якето си и извади един принтиран лист.

— И получих това.

— Миш-маш от букви, никакви думи – вгледа се в листа Карла.

— Опитах всичко. Обадих се на един от професорите си от университета, който говори унгарски. Отново нищо. После си спомних, че Ковач говори румънски и звъннах на собственика на ресторант „Трансилвания“ в Сиатъл. Нищичко не вдяна. Ако имах коса, щях да съм я оскубал. Върнах се към повтарящите се редове. Реших, че „с краката нагоре“ се отнася до шифъра.