Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Но изложението му бе посрещнато от стена от скептицизъм, дори и без по-неправдоподобните подробности. Остин бе говорил с умението на висококласен адвокат пред съд, но знаеше, че всеки момент ще го, залеят с въпроси. Един заместник-министър във Военното министерство направо спря Остин насред изречението, когато чу за участието на Джордан Гант и Маргрейв.

— Извинете ме, че ми е трудно да повярвам как директорът на неправителствена организация и софтуерен милиардер са се сдушили и планират така нареченото полярно изместване с някаква смътна неоанархистка цел наум.

— Можем да спорим за подробностите – фиксира го Остин, – но целта никак не е смътна. „Луцифер“ използваха светлините на Бродуей, за да изпратят послание на светата и изключиха захранването на цял Ню Йорк само за предупреждение. Мисля, че 11-и септември доказа, че пренебрегването на предупрежденията на хора, които смятаме за лунатици, носят сериозен риск.

— Къде са тези кораби-предаватели? – попита един Военноморски офицер.

— В Рио де Жанейро.

— Казахте, че са били четири, но един е потънал, така ли?

— Точно така. Предположихме, че ще построят заместител, но не го открихме. Предполагаме, че ще действат с трите им останали.

— Значи ще е лесна работа – каза заместник-министърът. – Предлагам да изпратим най-близката подводница да ги следи, а ако започнат да се държат подозрително, ги потапяме.

— Ами дипломатическият проблем? – попита генералът. – Първо стреляй, после питай? В открито море?

— Няма да е по-различно от това да свалим граждански полет, насочен към Белия дом или Конгреса – отговори секретарят. – Можем ли да го направим? – обърна се той към военноморския офицер.

— Флотът обича предизвикателствата.

— Тогава ще действаме така. Ще обсъдим плана с министъра на отбраната и ще задвижим нещата. Ми­нистърът ще докладва на президента, когато се върне утре. – Мъжът се обърна към Остин: – Благодарим ви, че ни обърнахте внимание на това.

— Не съм приключил. Имаме основание да вярваме, че сме в състояние да неутрализираме полярното из­местване. Мисля, че сме открили антидот.

В залата се възцари тишина и всички се втренчиха в Остин.

— Що за антидот сте открили? – попита накрая ге­нералът, по-скоро от учтивост, отколкото от интерес.

— Набор от електромагнитни честоти, които смята­ме, че ще неутрализират изместването.

— И как ще ги използвате? – попита заместник-министърът. – Ще ги излеете с голяма лъжица?

— Имаме някои идеи.

— Единственият антидот, който аз искам да използ­вам, е торпедо в задника им! – отсече офицерът.

Всички, освен Остин се разсмяха гръмко.

— Не искам да звуча неучтиво – започна заместник-министърът, – но защо не напишете доклад и не го пра­тите на секретарката ми?

Срещата явно бе приключила. Докато извеждаха Остин от сградата на Пентагона през лабиринт от ко­ридори, той си спомни за срещата си с Гант и за усеща­нето си, че лукавството му не е никак за подценяване.

Лесна работа, друг път, помисли си Кърт.

Пол и Гамей бяха запазили стая в един крайбрежен хо­тел, откъдето виждаха пристанището, както и товарните докове в далечината. Откакто бяха пристигнали, двама­та се редуваха да наблюдават корабите-предаватели.

Пол донесе на Гамей един студен портокалов сок и придърпа стола си до нейния.

— Някакво движение?

Гамей вдигна бинокъла към дългия док в другия край на пристанището.

— Корабите-предаватели не са мръднали и на санти­метър.

Траут взе бинокъла и сам огледа трите съда.

— Забеляза ли, че лайнерът го няма?

Вчера беше там. Сигурно са тръгнали днес сутринта.

Гамей се бе запитала какво прави пътнически кораб на товарен пристан. Казваше се „Полярно приключе­ние“ Нито тя, нито Пол обаче мислиха много-много върху това. Повече ги вълнуваха трите товарни кораби „Поларис I“, „Поларис II“ и „Поларис III“, кръстени на северната звезда.

Мисля, че трябва да ги огледаме отблизо про­мърмори Пол.

— Същото си помислих и аз. Готова съм за разходка.

Не след дълго вече караха покрай пристанището. Пос­тепенно хотелите оредяха, а кварталът доби по-индустриален вид. Покрай тях започнаха да се нижат складове и офиси на морски превозвачи. Преминаха покрай някол­ко контейнеровоза и покрай празното място на лайнера. Пред останалите три кораба имаше малка караулка, пред която стоеше едър охранител с пистолет и автомат. Пуше­ше и си говореше с един докер. Пол поддържаше скорост­та, за да не привлича внимание, но караше достатъчно бавно, за да могат с Гамей да огледат набързо корабите.