Клайв Къслър: Смяна на полюсите

— А утре сутрин?

Дзавала се усмихна.

— Готов си да водиш шоу в някой комедиен канал.

— За жалост няма нищо смешно в новините от Пол – започна Остин и разказа на Джо за липсващия лайнер.

— Можеш ли да сглобиш останалото във въздуха?

Джо трепна.

— Възможно е, но не е препоръчително. Все едно да тъпчем наденички, докато тичаме.

— А ако това е единственият ни избор?

— Джо огледа трескавата дейност край себе си и се почеса по главата.

— Не мога да устоя на сочна наденица. Ела да съобщим лошата новина на дясната ми ръка.

Помощникът на Дзавала се казваше Дрю Уийлър – четирийсет и няколкогодишен експерт от НАМПД по превоз на тежки товари. Остин бе работил с Дрю по няколко проекта, когато спешно имаше нужда от тежко оборудване. Склонността на Уийлър да премисля всичко, сякаш наум дъвче голяма хапка тютюн, побъркваше хората, работещи с него. Но всички скоро разбираха, че Дрю е в състояние безупречно да подрежда сложни планове в главата си.

Остин го попита как вървят нещата и получи типичен Уийлъров отговор. Дрю се подпря на хълбок и изгледа самолета изпод вежди, като фермер, който мъдри как да изкорени голямо дърво от нивата си.

— Ами… – и замълча. – Нещата си вървят.

— Достатъчно добре ли вървят, за да излетим утре сутрин.

Уийлър предъвка въпроса и отвърна:

— По кое време утре сутрин?

— Възможно най-рано.

Уийлър кимна.

— Ще измисля как да стане.

Върна се при самолета с бавна стъпка. Остин обаче не се върза.

— Залагам бутилка текила, че Дрю вече е измислил как да стане.

— Достатъчни добре го познавам, за да не приема облога – отвърна Джо.

— Мъдро. Откъде намери самолета?

— Ще се изненадаш какво можеш да наемеш в наши дни, ако имаш дълбоки джобове. Този е товарен, преустроена версия на пътническия 747 и побира почти двеста тона. Основният проблем беше как да вкараме цялото оборудване в самолета, без да се налага да отваряме корпуса като консерва със сардини. Пообсъдихме проблема с Хибет и Барет. Мислех, че ни трябват генератори като ония на корабите, но Барет каза, че няма нужда да са толкова големи, можело да са по-малки, но повече.

— Ами намотката?

— Тя най-много ни измъчи. Ще ти покажа какво направихме.

Дзавала го поведе към носа. Двама души в гащеризони се бяха привели над устройство, подобно на чиния, вдигнато върху платформа. Алън Хибет се усмихна на Джо и Остин.

— Здрасти, Алън – поздрави Остин. – Забавляваш ли се?

— Не се бях забавлявал толкова, откакто си намерих електрически двигател за детския ми инженерен комплект. Карла много ни помага.

Другият работник се оказа самата тя, усмихната под бейзболната си шапка.

— Професорът има предвид, че много му помагам, като му държа отвертката.

— Нищо подобно! – възмути се Хибет. – Карла може да няма инженерно образование, но има инстинкт за решаване на проблеми. Очевидно го е наследила от дядо си.

— Радвам се, че сте станали добър екип – усмихна се Кърт – Джо каза, че сте имали проблем с намотката.

— Точно така – кимна Хибет. – В корабите-предаватели са пускали антената под кораба, а ние ще я поставим под фюзелажа.

— Това няма ли да създаде проблем при излитане?

— Ето там беше заигравката. Става дума за радарната част на антената. Идеята ми хрумна, като се сетих за някои апарати за въздушно наблюдение, а Карла предложи да преустроим конуса да пасне под фюзелажа.

— Сетих се, че някои от рибките в аквариума ми имаха торбички в долната част на главата, оттам ми хрумна – каза Карла.

Хибет свали едно найлоново покривало и разкри широка около шест метра конструкция от метал и жици. Кръглата рамка се намираше в дървено гнездо с формата на обърната нагоре шапка на китайски селянин.

— Колко хитро! – възхити се Остин. – Прилича на разстлана разновидност на конусовидната антена. Ще работи ли като нея?

— Надявам се дори по-добре – каза Хибет.

— Чудесно, защото променихме графика. Трябва да излетим утре сутрин. Ще можете ли да довършите работата си във въздуха?

Хибет подръпна брадичката си.

— Да – отвърна той след миг. – Не е идеалният начин да довършим нещо толкова сложно, но… Дори няма да можем да изпробваме генераторите. Но можем започнем да отмятаме тези неща, още щом прикрепим антената и купола. По-добре да попитаме и Барет.

— Тримата се качиха в просторния самолет. По протежение на целия товарен отсек, дълъг осемдесет метра, бяха разположени шестнайсет тантурести стоманени цилиндъра. Свързваше ги плетеница от кабели, които отиваха в десетки различни посоки. Барет бе приведен над един от цилиндрите.