Клайв Къслър: Смяна на полюсите

Гласът на Джо се разнесе по уредбата. Самолетът щеше да прекоси границата на района, който бяха набелязали, след петнайсет минути. Остин усещаше растящото напрежение в кабината. Атмосферата се нажежи още повече, когато Дзавала обяви, че са над горещата точка. Заеха позиции край прозорците. Минаха десет минути, после двайсет. Остин крачеше из широкото помещение и се опитваше да окуражава екипа си. Трудно бе за вярване, че под дебелата облачна покривка се крие огромен океан.

Остин беше предложил самолетът да описва успоредни линии напред-назад из района на търсене. Същият шаблон тип „косачка“ би използвал и ако трябваше да открие кораб и да покрие много квадратни километри за кратко време. Приключиха в едната посока, върнаха се и започваха трета дължина, когато Остин започна да се пита дали не е сгрешил. Поглеждаше часовника си на всеки няколко секунди.

Самолетът бе готов за четвърта дължина, когато Карла се обади:

— Виждам нещо! На около три часа!

Остин и Барет се хвърлиха към нейната страна и се взряха през прозореца. Слънцето бе ниско в небето, а полегатите му лъчи хвърляха сини сенки сред облачната покривка.

Но вдясно небето пулсираше в златисто-бяло, като по време на буря. Остин грабна микрофона. Дзавала отвърна, че и те са видели сиянието.

Самолетът изви и се упъти към светлината сред бълбукащите като казан на вещица облаци.

Времето им беше малко, затова контролният пулт в просторния товарен отсек на самолета бе изключител­но прост – плоско табло, сложено на около метър ви­сочина. Имаше една главна ръчка за електричеството към генератора. Разни циферблати и ръчки бяха свър­зани с различни части от системата.

Дзавала се обади по уредбата:

— Влизаме в облаците!

Остин усети как косата му настръхна, не от страх, а защото въздухът се насити с електричество. Русите кичури на Карла също щръкнаха. Тя се опита да позалиже косата си, но без особен успех. Барет нямаше този проблем, но усети как кожата му настръхва.

Светлинното шоу едва започваше. По всички предмети в товарния отсек заиграха синкави искрици, подобни на тези, които моряците някога виждали по такелажа по време на буря. Осветлението в самолета започна да просветва, сякаш някое дете си играеше с ключа. Накрая угасна напълно.

Отвън бясно засвятка и проблясъците осветиха редовете прозорци и изумените лица на хората в товарния отсек. Усещането беше, че се намират в дискотека. Самолетът сякаш се движеше насред гръмотевична буря, но гръм нямаше. Чуваше се само приглушения рев на двигателите. Относителната тишина правеше всичко още по-свръхестествено и зловещо.

Итеркомът явно бе на отделна система, защото по уредбата отново се чу Дзавала. Думите му бяха кратки и кратки

— Изгубихме приборите за наблюдение в пилотската кабина.

Секунда по-късно последва още по-ужасяващо съобщение:

— Мамка му! И контролните прибори отказаха!

— Остин знаеше, че самолет с тези размери няма да падне незабавно, но и не бе строен да се носи по въздушните течения. Когато машината останеше без захранване, щеше да се развърти, а крилете й да се отчупят. Кърт прегърна Карла през раменете закрилнически.

Нещо се случваше в товарния отсек. Електрическите светлини сякаш станаха по-приглушени. Студените пламъци по стените и тавана започнаха да гаснат. По светлинното шоу навън се появиха тъмни петна. След един последен ярък изблик осветлението се включи отново.

След миг се чу гласът на Джо:

— Приборите отново са на линия.

Остин отиде при контролния пулт. Боеше се статичното електричество, предизвикало драматичните сияния, да не е изгорило електрическата мрежа. За негово облекчение всичко бе наред.

Карла бе забелязала промяната в светлините през прозореца и се взря по-внимателно, притиснала нос и стъклото. Направи знак на останалите също да се приближат. Остин видя, че са преминали облачната покривка и през парцаливите облаци се вижда син оке­ан. Блясък над главите им привлече вниманието му. Вместо долната част на облаците, виждаше сияние вихри от бяло, синьо и мораво – ярък балдахин, опъ­нат над тях. Самият небосвод сякаш гореше, а стотици мълнии трещяха едновременно.

Самолетът бе оцелял, преминавайки електрическа­та бариера, но още не бяха в безопасност. Макар ано­малията да отслабваше, колкото повече слизаха под облаците, толкова повече ги блъскаше разтърсваща турбуленция. Отвсякъде ги люшкаха мощни ветрове. Въпреки огромните си размери, самолетът се клатуш­каше като хвърчило, подхванато от бриз.