Клайв Къслър: Смяна на полюсите

Страничните ветрове бяха само прелюдия. Послед­ваха насрещни, които удряха самолета като боксьор на въжетата. Товарният отсек бумтеше, а самолетът се тресеше така, все едно минаваше през огромни дупки в асфалта. Точно когато им се струваше, че поредният удар ще разкъса обшивката, поривите отслабнаха и на­маляха, а накрая спряха.

— Добре ли сте? – надникна Джо от пилотската ка­бина,

— Добре сме, но ще ни трябват нови амортисьори.

— На мен пък нови зъби.

— Кажи на пилота, че добре се справи. Крилете на място ли са още?

— Каза „мерси“, а и на кого му трябват криле?

— Много успокояващо. Виждаш ли кораба?

— Още не. Все още има облаци.

След кратка пауза Джо пак се обади, а вълнението личеше в гласа му.

— Погледни отляво, Кърт, на около девет часа.

Лайнерът беше почти под тях. Приличаше на играчка сред океанската шир. Нямаше диря, което потвърждаваше подозрението на Остин, че електромагнитното нападение бе започнало.

Вълни на концентрични кръгове се отдалечаваха от кораба. Нямаше как да прецени колко са големи, но щом пенестите им гребени се виждаха от тази височина, значи бяха чудовищни.

По вътрешната уредба Остин помоли пилота да изравни самолета на три хиляди метра и да закръжи, слизайки с триста метра на всяко кръгче. После се обърна към Барет, който седеше пред контролния пулт, и го предупреди да се подготви. Ученият кимна и увеличи мощността на генераторите. Надигна се жужене като от хиляда кошера.

Нещо гореше. По-надолу в отсека от един генератор се вдигаше виолетов пушек и хвърчаха искри. Кърт извика на Барет да изключи мощността и се втурна натам заедно с Карла.

Барет вече беше видял предупреждението на пулта и дръпна ръчката. Причината за искрите бе единият от кабелите, свързан с генератора. Беше се охлабил по време на турбуленцията.

Кърт прегледа кабела и бързо го свърза отново. Извика на Барет да опита отново. Пчелите отново зажужаха толкова силно, че заглушиха рева на двигателите. Карла отиде при Барет, а Кърт застана до вътрешната уредба, за да поддържа връзка с пилотската кабина.

— Как ви се струва? – попита той.

Барет огледа пулта и се усмихна.

— Всичко е наред!

Остин вдигна палци и се обърна към Джо.

— На каква височина сме?

— Два километра и четиристотин метра.

— Добре. Слезте наполовина и минете директно над кораба. Кажи ми, като наближим целта.

— Разбрано, сър!

Като слизаха надолу, пилотът трябваше да се спра­ви с още турбуленция и майсторски върна самолета в хоризонтално положение. Дзавала даде знак, че приб­лижават.

Остин викна на Барет да включи предавателя. Спай­дър се поколеба с ръка на ръчката и за миг Остин реши, че не го е чул. Тогава Барет отстъпи мястото си на Кар­ла.

— Това е в чест на дядо ти.

Карла се усмихна широко и натисна ръчката. В ан­тената се вля мощност и се превърна в електромагнит­ни пулсации.

Остин нямаше опит в подобни операции, затова на­сищаше определен периметър с електромагнитни пул­сации така, както търсач на подводници насища океана с дълбоководни разряди.

Миг по-късно вече бяха преминали над кораба. Ос­тин нареди на пилота да повтори маневрата от другата страна. Боингът не бе строен за подобни заходи и ся­каш завиваше до безкрай, преди да се насочи отново към целта.

Дзавала отново предупреди, когато приближиха. Карла пак натисна ръчката.

Още една вълна електромагнитни импулси се насо­чи към океана край кораба.

— До кога ще го правим? – попита Джо.

— Докато не ни свърши горивото, а и след това – отговори Остин с непоколебима решителност.

В наблюдателницата на „Полярно приключение“ настроението бе приповдигнато.

Маргрейв и Гант се взираха през стъкления таван, а лицата им бяха окъпани в пулсираща разноцветна светлина, идваща от небето. Странното лице на Мар­грейв никога не бе изглеждало по-сатанинско.

— Колко зрелищно! – възкликна Гант. Гласът му бе пълен с емоция, съвсем непривична за него.

Маргрейв стоеше прав зад контролния пулт. Посте­пенно усилваше генераторите до крайната им степен. Пултът светеше като електронна игра.

— Сиянието показва, че сме достигнали критична точка – каза той. – Електромагнитните вълни са про­никнали през океанското дъно. Ще променят електро­магнитния поток и ще сменят полюсите. Наглеждай компаса.

Гант хвърли поглед натам, а после се обърна към един от големите прозорци.

— Нещо става с морето.

Океанът около тях, доскоро набразден, бе станал плосък като тепсия.