Клайв Къслър: Смяна на полюсите

— Добро утро!

През последните няколко седмици тя си мислеше често за него. Срещата им при тези необичайни обстоятелства не предвещаваше каквото и да било възможно развитие, но тя не можеше да забрави морскосините очи на Кърт. След това замина за Сибир. Но понякога й се щеше да бе опознала по-добре красивия приключенец от НАМПД.

— Какво правиш тук? – попита тя, едновременно радостна и притеснена.

— Дойдох да те заведа на обяд.

Карла погледна часовника си.

— Три сутринта е.

— Все някъде е обед. Не съм дошъл чак дотук, за да ми откажеш.

— Ти си ненормален – поклати глава Карла.

Сините му очи бляскаха весело.

— Това е част от работната ми характеристика в НАМПД – хвана ръката й и се взря в очите й. – Полети с мен!

Тя отметна един рус кичур от лицето си.

— Работила съм цяла нощ… На нищо не приличам…

— За мястото, което съм намислил, няма изисквания за облеклото – успокои я Остин. – Хайде!

Помоли я да му помогне с параглайдера, докато стигнат открито място и там бързо й обясни какво да нрави. Разстлаха крилото, закопчаха се в двойната седалка, вдигнаха крилото с преносимата въздушна струя и скочиха срещу вятъра. На Карла й идваше отръки и отлитането мина много по-гладко от онова с Джо. Остин направи кръгче над импровизираното селите и после издигна параглайдера.

— Рязка смяна на гледката в последните седмици – отбеляза Остин, докато земята се отдалечаваше.

— Трудно ми е да повярвам колко бързо дойдоха всички волеви палеонтолози, археолози и биолози, за да проучват находката на века.

— С която можеш да се похвалиш ти.

— Участваха и други, но благодаря. И благодаря за разходката. Това е вълшебно!

— Такова е! – съгласи се Остин, но по съвсем други, мъжки причини.

Издигнаха се над кратера, а Остин инструктира Карла набързо за приземяването, след което ги насочи към относително равна част на ръба на вулкана. Кацнаха малко непохватно, но все пак успешно. Карала се измъкна от сбруята и закрачи към карираната червена покривка на земята, затисната с четири камъка. Върху покривката имаше миниатюрна ваза с диво цвете, както и раница.

Остин махна демонстративно с ръка.

— Маса с изглед, мадмоазел.

Тя поклати глава.

— Ненормален си, но е хубаво!

Остин отвори раницата и подреди няколко буркана консерви и бутилка.

— От капитан Иванов. Разядка с гъби „Мосляк", телешко варено и червен хайвер на ръжен хляб за десерт. Всичко това с класно грузинско червено вино.

— Как стигна до тук?

— Чух, че капитан Иванов ще превозва още учени, включително неколцина от НАМПД. Присламчих се към тях на „Котелни“ – Остин отвори бурканите и консервите и наля две чаши. – Сега, когато си го проучила, какво ще кажеш за кристалния град?

— Ще минат десетилетия, преди да научим всичко, но мисля, че е бил построен през каменната ера в магмена камера, много след като вулканът е угаснал.

— Защо под земята?

— По обичайните причини – отбрана, промени в климата… Пренасяли са товари с мамутите, така са можели да местят огромните кристални блокове.

— А какво се е случило с обитателите?

— Промените в климата може да са отнели възможността им да отглеждат храна. Полярното изместване може да е предизвикало наводнение или земетресение, причинили частичното срутване на покрива. Затова гърлото на вулкана има странна форма. Онзи път нагоре по планината показва, че обичайният вход може да е бил блокиран.

— А разбрахте ли защо са оцелели мамутите?

— Чисто и просто адаптация. С по-малко храна са станали по-малки. Като че ли могат да хибернират в най-студените месеци.

— Ами обитателите? Кои са били?

— Загадка. Ще ни трябват десетилетия да разберем кои са били и какво се е случило с тях.

— А как я карат малките косматковци?

— Мамутите ли? Добре. Изглеждат доволни в огражденията си, стига да ги храним. Мария Арбатова от­говаря за тях. Най-трудно ще е да ги пазим от външ­ния свят. Пресата се навърта често и се опитваме да ги ограничим.

Остин огледа острова.

Надявам се това място да оцелее въпреки любо­питството ни.

— Мисля, че ще оцелее. Тези проучвания са по-чисто научни от опитите да се клонира мамут.

— И какво следва?

— Ще прекарам няколко седмици тук, после обратно при чичо Карл в Монтана. Следващият месец ще държа реч във Вашингтон, в Смитсониън.

— Добри новини. Когато стигнеш, искаш ли да излез­ем за коктейл, вечеря или каквото ти искаш?

Сивите и очи го изгледаха над чашата.