Клайв Къслър: Смяна на полюсите

— В епицентъра на полярно изместване сме – обясни Маргрейв. – Обръч от огромни вълни ще се заотдалечава от нас. Ще има и водовъртежи.

— Радвам се, че не сме някъде там.

— Би било въпрос на случайност. Площта на смущенията е произволна. Затова потъна единият ни кораб-предавател. Но тук сме като в окото на ураган. Нищо ни няма, с изключение на неравномерно вълнение.

Гант се взираше в надигащите се води. Никога през живота си не се бе чувствал толкова могъщ.

Остин пък си мислеше тъкмо обратното. Имаше чувството, че е лекар, който се опитва да върне към живот пациент без пулс, само че държеше в ръцете си не един, а милиарди животи. При поредния заход на самолета той надникна през прозореца, но не можеше да прецени дали антидотът работи или не.

После забеляза край кораба водна окръжност, къ­дето водата бе спокойна и равна като тепсия. По по­върхността се виждаха бразди, като от силно течение. Миг по-късно водата се задвижи в спирала, в чийто център се намираше корабът. След секунди диаметъ­рът на смущението бе поне километър и половина, а по ръбовете се появи яка от пяна. Докато спиралата се ускоряваше, нивото на водата в центъра й започна да се снижава.

Остин наблюдаваше раждането на огромен водовър­теж.

„Полярно приключение“ се издигна едва на два мет­ра над морското ниво, преди отново да се върне в първоначалното си положение.

Гант забеляза оформянето на някаква вдлъбнатина около кораба.

— Това друг страничен ефект ли е? – попита той.

— Не…

Объркването на Маргрейв Премина в тревога, когато повърхността заприлича на купа. Пенести бързеи говореха, че има противостоящи течения. Той грабна микрофона за връзка с мостика.

— Пълна мощност на двигателите. Потъваме във водовъртеж.

Маргрейв изключи генераторите.

— Какво правиш? – изненада се Гант.

— Нещо не е наред! Не бива да реагира така.

— Вдлъбнатината се увеличаваше и се оформяха силни спираловидни течения, но корабът се движеше с пълна мощност встрани. Бе вдигнал леко нос и трябваше да се бори с косите течения, но бавно напредваше.

— Водовъртежът обаче не спираше да се разширява. Маргрейв изкрещя на мостика да подадат още мощност, но корабът изглеждаше обречен.

В този момент теченията отслабнаха и водата отново се заиздига до морското равнище. – Какво стана? – попита Гант.

— Леко отклонение.

Маргрейв избърса потта от челото си, отново се усмихна и включи генераторите.

Когато корабът се изравни с морското равнище, водата край него закипя. Лайнерът се издигна на шест метра, после на девет.

— Спри това! – кресна Гант.

Маргрейв изключи мощността, но въпреки това продължиха да се издигат.

Петнайсет метра.

— Глупак! Какво направи?!

— Компютърните модели…

— Майната им на моделите!

Маргрейв се втурна към една от остъклените стени и се втренчи ужасен в морето.

— Корабът бе на гребена на огромна, бързорастяща вълна.

Пред очите на Остин водовъртежът се разрасна до петнайсет километра в диаметър. След това, за негово удивление, се изравни и се превърна в кипнал котел с разпенена вода, а после се заиздига в циклон от вода.

Планинообразното възвишение, издигнало се от центъра на водовъртежа, не спираше да расте на шири­на и височина и се въртеше като дервиш.

Самолетът захождаше отново. Остин се втурна към пилотската кабина.

Вдигнете ни колкото можете по-бързо и по-нависоко. Махнете ни от морето.

Пилотът започна рязко изкачване.

Водният стълб напомняше на Кърт на снимките, които бе виждал от ядрените тестове в Тихия океан.

По радиото се чу паникьосан глас.

— Мейдей! Мейдей! Някой да се обади! Мейдей!

Остин каза:

— Сигналът приет!

— Тук е Гант от „Полярно приключение“ – викаше, за да надмогне рева край себе си.

— Май ви чака влакче на ужасите – каза Остин.

— Кой е? Къде сте?

— Кърт Остин. На седемстотин метра над вас сме. Вдигнете бързо глави, защото няма да се застоим. Док­тор Ковач ви праща поздрави.

След кратка пауза Гант каза:

— Какво по дяволите става, Остин?

— Облъчихме ви с антидота на полярното измества­не. Бих казал, че с приятелчето ти пресъхнахте откъм идеи.

Отговорът на Гант бе удавен от грохот.

Остин погледна надолу. Корабът се въртеше на вър­ха на водния стълб. Остин можеше само да си представи паниката на борда, но не изпитваше никакво съчувствие към Маргрейв и Гант, които сами бяха посели семената на гибелта си.

Докато самолетът сменяше курса и се отдалечаваше от целта тромаво като кит в плитчини, попадна на турбуленция, ала много по-слаба от предишната. Самолетът безпроблемно достигна осем хиляди метра и пилотът го изравни.