Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Благодаря, че дойде, Алън – поздрави го Остин.

— Извинявай, че за втори път те влачим дотук, но ни трябва помощта ти.

— Няма проблем, знаете, че можете да ме викате денонощно. Нещо ново, откакто говорихме последния път.

— Потвърдихме, че водовъртежите и вълните са странични ефекти от експерименти с магнитните полюси. Изместването на магнитните полюси може да предизвика геологическо и тогава последиците за планетата ще са катастрофални.

Лицето на Хибет стана пепелявосиво.

— Можем ли да спрем това?

Остин направи бегъл опит да се усмихне.

— Надявахме се ти да ни кажеш.

— Аз ли? Не разбирам…

— Това е Спайдър Барет – представи го Остин. – Той е създал механизма на полярното изместване.

Хибет обърна очи към умърлушения Барет и татуировката му. Имаше достатъчно опит, за да знае, че науката привлича доста странни птици.

— Блестяща работа! – подаде му ръка той.

— Мерси! – Барет засия от гордост.

Остин долови, че двамата веднага си допаднаха.

— Искаме да работиш със Спайдър, Джо и Карла, за да построите уред, способен да неутрализира нискочестотните лъчения, които ще предизвикат изместването.

— Строенето няма да е проблем. Само метал и жици. Но ще става само за простиране, ако не знаем точните честоти, които да неутрализират първите.

Карла се усмихна и извади сгънат лист от джоба на блузата си. Безкрайно предпазливо тя го разгъна и го подаде на Хибет. Той се смръщи и се вгледа в уравнението. След това лицето му грейна.

— Откъде го взехте? – прошепна той.

— От дядо ми – отвърна тя.

— Дядо й е Ласло Ковач – обясни Остин. – Шифрирал е труда си, преди ли й го предаде. Благодарение на Спайдър го разгадахме. И след като свършихме цялата тежка работа, ще ни построиш ли уреда?

— Да – отвърна Хибет. Поне така мисля.

— Чудесно! Кажи ни какво ти трябва. Разполагаш с всички ресурси на американското правителство.

Хибет се засмя и поклати глава.

— Много по-добре, отколкото да се разправям със счетоводството на НАМПД. Не можеш да си представиш какви мъки ми струва купуването на експериментално оборудване – той спря и се замисли. – Дори да мога да скалъпя нещо, ще ни трябва платформа, която да го откара на мястото, където ще ни свърши работа.

— Колко трябва да е голяма платформата? – попита Остин.

— Голяма. Ще ни трябват и генератори за антената и възможност за превоз на няколкотонен товар.

— Да, лоши новини – промърмори Остин.

— А има ли добри? – попита Хибет.

— Да – ухили се Остин. – Нуждата е майка на изобретателността.

Телефонът иззвъня в момента, в които Остин го из­вади от джоба си. Пит явно бе задействал здрави връз­ки Пентагонът изпращаше кола за Кърт.

Земята сякаш гореше на стотици места. Вулкани изригваха, лава пълзеше и светеше, а целият свят бе покрит с дим. Ветрове с неописуема мощ завихряха об­лаците. Цунами блъскаха Северна Америка от изток и запад и превръщаха континента в тясна ивица суша между два врящи котела.

Образът на опустошената планета изчезна. Екранът в помещението за прожекции на Пентагона угас­на. Лампите блеснаха и осветиха Остин и десетима военни и политици, седнали около дълга заседателна маса. Мъжете гледаха стъписано и никой не обелваше и дума.

— Компютърната симулация е подготвена от доктор Пол Траут, експерт по компютърна графика към НАМПД – наруши мълчанието Остин. – Тя ви представя относително точно резултатите от изместването на по­люсите на планетата.

Един генерал с четири звезди срещу Остин каза:

— Пръв бих признал, че това, което видяхме, е ужа­сяващо, ако е вярно. Но както казахте, това е компю­търна симулация и като нищо може да е плод на въоб­ражението на този доктор, а не на факти.

— Де да беше така, генерале. Нямахме време за пис­мен доклад, затова ще чуете от мен основните факти. Първата брънка във веригата, довела дотук, е изкована преди повече от шейсет години, с труда на гениалния и ексцентричен учен Ласло Ковач.

Повече от час Остин описваше последователността от събития, минавайки през Тесла, бягството на Ковач от Източна Прусия и експериментите на американци и руснаци. Описа и срещата си с Барет, човекът, който бе превърнал теоремите в реалност – в океански смущения, потапящи кораби, и в планове за полярно изместване. Остин бе наясно колко фантастично звучи всичко това, затова пропусна някои подробности. Ако не беше видял със собствените си очи и той не би повярвал, че под дре­вен вулкан в кристален град живеят мамути-джуджета.