Клайв Къслър - Смяна на полюсите

„Полярно приключение“ бе построен от датски корабостроители през деветдесетте години на миналия век и бързо бе напълнил графика си с круизи из Средиземно море, до Европа и Гренландия и последно до Антарктика. След това бе купен от подставена компания, създадена от фондацията на Гант само заради това.

По документ всичко бе уредено така, че да покрият следите както на купувача, така и на кораба. Милионите, с които бе купен и преустроен съдът, на хартия бяха за построяване на фабрика в Сантяго, Чили.

„Приключение“ бе конструиран като по-малка версия на големите презокеански лайнери. Конструкторите бяха украсили палубите и каютите с лакирано дърво и месинг. Имаше и външни кабини, и трапезария със стъклена стена, както и салон, открита и покрита палуба и покрита платформа за наблюдение под мостика.

Корабът пореше Южния Атлантик, а Гант и Маргрейв се бяха облегнали на парапета на една издигната платформа дълбоко в сърцевината на кораба. Платформата се издигаше над огромна площадка, в средата на която имаше висока, конусовидна структура, крепена от широка рамка. Дебели кабели свързваха конуса с четири масивни генератора, по два от всяка страна. Покрита шахта под конуса пък позволяваше той да се спуска в океана.

—Като цяло изтърбушихме всичко под главната палуба, за да освободим място – посочи с ръка Маргрейв. – След първоначалните ни експерименти, решихме, че не ни трябват четири кораба. Един добре оборудван кораб може да постигне същото. Преди концентрирахме лъченията в точка между четирите кораба.

— Което, доколкото разбирам, създава вторични електромагнитни вибрации по периферията на целта и причинява неочаквани вълни и водовъртежи – каза Гант.

— Да. Решихме проблема с този един-единствен предавател, като просто увеличихме силата му. Така нямаше и нужда да строим нов кораб, за да заменим изгубения. Просто преместихме генераторите от трите кораба тук и добавихме четвърти.

— Доволен ли си от екипажа, който ти намерих?

— Приличат на шайка главорези, но си разбират от работата.

— И би трябвало. Доста глави да са отрязали. Събрах ги с помощта на старите си бизнес-партньори. Всички са бивши пирати, които сега работят за морския охранителен клон на компанията ни. Двамата излязоха и тръгнаха по полирания дървен под на една от палубите към покритата палуба под мостика. Всички стени на покритата палуба бяха стъклени и през тях чудесно се виждаше острия нос на кораба порещ океана.

— Тук обикновено пътниците наблюдават морето – каза Маргрейв – А ние ще наблюдаваме изместването с електронни очи.

Той натисна един бутон и на стената се показа екран с диаграма на Източното и Западното полукълбо.

— Винаги съм обичал домашното кино.

— Това ще ти хареса още повече – засмя се Маргрейв – наблюдаваме целия регион със защитените си с олово сателити. Ще виждаме вълните и водовъртежите, които се оформят по периферията. Би трябвало да е зрелищно.

— Не твърде зрелищно, надявам се.

— Не ми казвай, че вярваш на онези предупреждения на Остин и дружките му.

— Аз съм политик, не учен. Но знам, че Остин се опитва да саботира проекта, като ни сплаши. Но ако и аз наблюдавам нещо, което не мога да спра, щях да сторя същото – усмихна се той.

— Не взехме теоремите на Ковач за чиста монета. Разработихме десетки компютърни модели. Не мисля, че има много товарни съдове в района, но котвените жертви са неизбежни при толкова голямо начинание.

— Компасите веднага ли ще се сменят.

— Така би трябвало да стане. Навигационното ни оборудване ще се рекалибрира точно преди да започ­нем и ще работи, благодарение на защитените ни сате­лити. Единствени ние в целия свят ще можем да плава­ме. Навън ще е голяма бъркотия – сатанинска усмивка изгря на лицето на Маргрейв.

— Кажи ми повече за целта – попита Гант.

— Виждаш я на екрана. Нашият приятел Южноатлантическата аномалия. Както вече обясних, това е вдлъб­натина в магнитосферата, по-слабо защитено място. На около петстотин километра от брега на Бразилия по­лярността е най-слаба и с течение на времето там би се случило естествено изместване.

— Новият Северен полюс – погледна го Гант.

Маргрейв се разсмя.

— Нямам търпение да видя физиономиите на „ели­та”, когато открият, че предупрежденията на „Луцифер“ не са били шега.

Гант се усмихна още по-широко. Нямаше търпение да види физиономията на Маргрейв, когато открие, че целият му труд отива в полза на презрените „елити“.