Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Какво има? – попита изненадано тя.

Отговорът на Остин се изгуби сред силен рев. Шест харли дейвидсъна фучаха през полето право към тях. Трима от мотористите бяха в униформи на Конфедерацията, а трима – в сините униформи на Съюза.

Остин извика на Карла да бяга. Й двамата се затичаха през полето, а мотоциклетистите започнаха да оформят кръг около тях, но спряха миг преди да щракнат капана. През полето се зададе полицейска кола с пуснати лампи. Подмина Карла и Остин и спря. Полицаят излезе и размаха ръце.

Вадеше кочана с глоби, когато един от тримата в синьо извади изпод мундира си пушка и се прицели. Гърмежът се сля с този на мускетите. Улучен в крака, полицаят се строполи. Без повече да му обръщат внимание, мотоциклетистите се подредиха в редица и продължиха към целите си.

Райли тъкмо лъскаше лимузината си, когато дочу на моторите. Вдигна глава и видя Остин и Карла да тичат към него. Усмивката му премина в объркване, а после в ужас, щом зърна преследвачите им.

Остин стигна до колите и нареди на Карла да се качи в червения „Стенли“ с носа като ковчег, а сетне се хвърли зад кормилото. Райли изтича до тях.

— Какво правите?!

— Извикай полиция! – отвърна Остин.

— Защо? – изгледа го неразбиращо Райли.

— За да съобщиш за кражба на кола.

Мотоциклетите ревяха почти зад гърба им. Кърт освободи ръчната спирачка и натисна напред скоростната ръчка. В двигателя нахлу пара.

Мотоциклетистите бяха едва на метри, когато колата пое плавно и почти безшумно. Остин завъртя кормилото и колата елегантно се промуши покрай другите паркирани коли.

В този момент трябваше да набие спирачки и да завърти кормилото, за да не удари младо семейство с деца, което прекоси пътя, бързайки за възстановката. Остин насочи колата към полето, а Дойл се опита да им пресече пътя, като застана точно срещу тях, стиснал пистолета с две ръце.

Остин извика на Карла да залегне, сви се зад кормилото й насочи автомобила право към Дойл. Той в последния момеят отскочи настрана, за да не го блъсне колата и натисна спусъка. Бронята го одра по бедрото, а куршумът излетя към небето.

Парната кола се движеше към полето. Остин си спомни, че трябва бавно да увеличава скоростта, за да се натрупва равномерно парата. Наложи му се да се съсредоточи напълно, за да се справи с уредите за половин дузина показатели.

Хвърли бърз поглед в огледалото за обратно виждане. Мотоциклетите бяха на трийсетина метра зад тях и бързо ги застигаха. Подреждаха се в редица, за да ги обградят. Остин знаеше, че наближават струпаната публика и натисна клаксона. Неколцина зрители обърнаха глави, но повечето не го чуха, защото мускетният и оръдеен огън от възстановката бе твърде силен. Остин натисна спирачките, а после и клаксона. Най-сетне го забелязаха и тълпата се раздели. Междувременно мотоциклетистите бяха обградили колата.

Така и навлязоха на полето, задимено от изстрелите на двете вражески армии, изправени една срещу друга. Стрелбата спря и Остин чу нещо неочаквано – аплодисменти.

— Защо пляскат тия идиоти? – попита Карла.

— Сигурно мислят, че сме част от шоуто – отговори той и нададе смразяващ кръвта вик.

— Добре ли си? – погледна го тревожно Карла.

Остин се ухили.

— И още как! Винаги съм искал да надам бунтовнически вик. Дръж се!

Прекосиха бойното поле и се упътиха към редица оръдия. Остин наби спирачки, за да успее да завие рязко, без да се обърнат. Мотоциклетистите запазиха скоростта и видяха шанс да приближат още повече до колата. Двамата водачи от всяка страна бяха едва на метри от лявата и дясната им броня.

Карла обърна глава надясно и извика:

— Този има пистолет!

Мъжът караше с една ръка и на нея бе подпрял пистолет, насочен към Карла. Остин реагира светкавично. Завъртя рязко кормилото към мъжа и после върна колата в първоначалната посока на движение.

Тежката броня удари десния крак на нападателя. Мотоциклетът се заклатушка, после се преобърна, а мъжът отхвърча като ездач, хвърлен от гневно добитче. Остин опита да повтори същото и с мотоциклетиста от лявата страна, но той бе видял всичко и се отдръпна безопасно разстояние.

Без да намалява скоростта, колата изкачи едно възвишение и слезе от другата му страна. Остин мярна никакъв път, вероятно околовръстен, по който се движеха доста коли. Трябваше да заобиколи каменна стена и една мантинела, за да стигне до него, но скоро парната им кола се озова напреки на двулентов асфалтов път.