Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Четири?

— Три предавателя и нещо, което прилича на пътнически лайнер. Тръгнали са към Южна Америка.

Досега Барет не бе обелил и дума, но сега се обърна притеснено към Дзавала:

— Благодаря ти за цялата работа, Джо! Чувствам се виновен до небето за всичко това. Не мога да спра да си мисля, че всичко е заради мен.

— Нищо подобно – успокои го Карла. – Нямало е как да знаеш, че ще използват труда ти за унищожение. Същото е като с дядо ми. Интересувала го е науката – Карла поклати тъжно глава, но изведнъж се усмихна и каза: – Нагоре с краката.

Събеседниците й зяпнаха озадачено. Карла звънко се разсмя на изненаданите им физиономии.

— Така се казваше стихчето на дядо, с което ме приспиваше. Не беше много добра поезия, но ми каза, че винаги ще е с мен, ако ми потрябва.

Тя смръщи вежди и се опита да си спомни думите.

Внезапно всички замълчаха. Карла се обади първа:

— Божичко! Току-що описах полярни сияния, земетресения и цунами!

— Полярно изместване – каза Остин. – Продължавай!

— Ще опитам. Беше отдавна… – Карла се втренчи в тавана. – Всяка строфа започваше с онова „нагоре с краката“, но после се променяше. Следващият е:

Продължава още няколко строфи и завършва с любимия ми:

Барет извади тефтер и химикалка и ги подаде на Карла.

— Би ли записала цялото стихотворение, строфа след строфа?

— Да, но… – тя сякаш се смути. – Нима тези безсмислици ви говорят нещо?

— Просто ми е любопитно – сви рамене Барет.

— Трябва да проверим всяка улица, без значение колко е тясна – каза Остин и хвърли поглед към часовника на стената. – Трябва да тръгвам. Ще се срещнем пак тук след няколко часа.

Помоли Дзавала да говори с двамата Траут и да ги накара да продължат по следата с корабите-предаватели, а после се обърна към Карла.

— Мога да те откарам до болницата.

— По-късно ще се видя с чичо Карл. Ако отида сега, ще поиска да му помогна да избяга. Предпочитам да дойда с теб и да се видя с господин Пит.

— Не знам – каза Остин. – Може да е по-безопасно да мируваш някъде.

— Може би, но не ми се ще да кисна в някакво убежище. А и има вероятност този, който е поръчал убийството ми, да не знае, че съм жива.

— И най-добре никога да не разбира.

— Задължена съм пред дядо си да спра онези, които изопачават труда му.

Остин разбра, че няма довод, който би я убедил в обратното.

Петнайсетина минути по-късно се качиха в една от колите от огромния автопарк на НАМПД и се вляха във вашингтонския трафик. Излизането им от гаража бе регистрирано през матираните стъкла на микробус, претъпкан с оборудване за подслушване и наблюдение, спрял срещу сградата на НАМПД. Според инициалите на вратата микробусът принадлежеше на Градската транспортна дирекция.

Вътре обаче седеше Дойл, пушеше и заедно с помощника си наблюдаваше няколко монитора, показващи улиците край сградата на НАМПД. Скрити камери в микробуса и в още един автомобил пред главния вход на НАМПД пък снимаха лицата на всички излизащи и ги сравняваха с огромна база данни. Системата можеше да проверява над хиляда лица в секунда.

Алармата се включи. Съвпадение! Показа се снимка на Остин зад кормилото на тюркоазен джип „Чероки“, който излизаше от гаража на НАМПД. Под снимката течеше информация от досието му. Студените очи на Дойл блеснаха от вълнение. Бинго! Тъкмо нареждаше на помощника си да мине отпред и да седне зад волана на микробуса, за да проследят джипа, когато се вклю­чи втори сигнал. Показа се снимка на жената до Остин. Карла Януш!

Двойно бинго!

Дойл се усмихна. Нямаше търпение да види из­ражението на Гант, като му съобщи, че Карла Януш е добре и се е сдушила с врага му. Щом микробусът слезе от тротоара и пое след джипа, Дойл се свърза с един мотел в Александрия, пред който бяха паркирани шест харли дейвидсъна. След няколко минути шестима мъже скочиха на мотоциклетите и машините с рев тръгнаха към срещата с Дойл.

Карла огледа с почуда многобройните мъже, облече­ни в сивите униформи на Юга и в сините на Севера, кои­то задръстваха пътищата с пикапите и джиповете си.