Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Аз пък си мисля, че ги е убедил рибарският ми костюм.

Гамей изгледа миниатюрната кутия „Будвайзер“ на периферията на шапката му, а после свали поглед към безумно шарената хавайска риза на Пол, увиснала над червените му бермуди.

— Прав си, дегизировката ти е перфектна.

— Долавям непристойна нотка на сарказъм в гласа ти. Но понеже съм истински джентълмен, ще я пренебрегна – коза примирително Пол. – Време е за същинската ни работа. Да започваме представлението.

Първо действие: Пол сложи въдицата на една стойка, където имаше още няколко и демонстративно започна да се мъчи да запили мотора на лодката. Той обаче не палеше, може би защото Пол бе разкачил кабелите за запалването.

Второ действие: двамата с Гамей се изправиха на палубата и размахаха ръце – добре симулиран скандал.

Трето действие: измъкнаха отнякъде чифт весла, сложиха ги в пръстените на лодката и загребаха към острова.

Лодката не бе предназначена за гребане и се движеше бавно, но накрая стигнаха на около трийсетина метра от малък кей, където се полюшваха моторница и голяма шхуна. Кеят бе пълен с табели

„НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“ .

И за да няма съмнение в посланието им, се появи и охранител с маскировъчна униформа и закрачи към пристана.

Хвърли фаса, който пушеше, във водата и им махна да си вървят. Когато лодката продължи да приближава, той събра шепи около устата си и се провикна:

— Частна собственост! Не може да спирате тук!

Пол се изправи на кърмата и се провикна в отговор:

— Свърши ни бензинът!

— Не можем да ви помогнем! Частна собственост! – и той посочи знаците.

— Дай да пробвам аз, господин Будвайзер – каза тихичко Гамей.

— Сигурно не харесва „Будвайзер“ – измърмори недоволно Пол и направи място на Гамей. – Моля те, не използвай номера с безпомощния съпруг. И без това развивам комплекс за малоценност.

— Добре, ще използвам „безпомощната съпруга“ – Гамей разпери ръце умолително и се провикна. – Не знаем какво да правим. Радиото не работи! – Посочи помпата на пристана и се провикна умолително: – Ще си платим за горивото.

Охранителят огледа Гамей от глава до пети, ухили се и им махна да приближат.

Загребаха непохватно към брега. Скоро различиха пистолет на единия хълбок на мъжа и радиостанция на другия.

Пол подаде една празна туба на пазача. Усмивката на мъжа беше изчезнала и той делово отиде до помпата и напълни тубата. Щом я подаде на Пол, Гамей му благодари и попита какво дължат. Мъжът се усмихна и каза:

— Нищо!

Тогава Гамей му подаде един дебел плик.

— Бихте ли занесли това на господин Маргрейв в замяна на горивото ни.

Охранителят огледа плика и каза:

— Чакайте!

Отдалечи се, така че да не го чуват, и заговори по радиостанцията. После се върна и рече:

— Елате с мен!

Поведе ги по стръмна дървена стълба към скалата с фара. Внезапно извади малко дистанционно, натисна копчето и част от стената се отвори. Показа се асансьор. Мъжът им каза да влязат и ги последва.

Асансьорът тръгна нагоре, а пазачът се втренчи в тях, без да отлепва ръка от кобура. Вратата на асансьора се отвори към кръгло помещение. Бяха във фара.

Пазачът отвори някаква врата и се озоваха на тераса на върха на скалата. Гледката към проблясващите под лъчите на слънцето води на залива Пинъбскот бе зашеметяваща. Очакваха ги три сгъваеми стола, подредени в полукръг. На единия от тях вече седеше мъж с гръб към тя и се взираше през далекоглед. Като усети, че се приближават, мъжът се обърна и се усмихна на новодошлите.

Имаше слабовато, смугло лице и странни на вид зелени очи, в които проблясваха весели пламъчета, докато наблюдаваше приближаването на Гамей и Пол. Посочи им празните столове.

— Здрасти, Гамей! Здрасти, Пол! Чаках ви.

Изненаданите им израженията го развеселиха истински.

— Не мисля, че сме се срещали – отбеляза Пол, докато сядаше.

— Не сме. Но цяла сутрин ви подслушваме и наблюдаваме. Електронните ни уши са много по-чувствителни от всякакви подслушващи устройства, които бихте могли да изберете от шпионски каталог. Чухме всяка ваша дума. Разбирам, че ми носите подарък.

Пазачът подаде на Маргрейв плика. Вътре имаше компютърен диск. Усмивката му се стопи, когато прочете: „Опасностите от разместването на полюсите.“

— А това какво е? – попита той. В гласа му вече не се долавяше фалшивата вежливост.

— Вътре е всичко, което ти би трябвало да знаеш, както и някои неща, които не знаеш – отговори Пол.