Спартанският кабинет на Остин се намираше на четвъртия етаж и в него нямаше нищо друго, освен задължителното бюро, компютър и шкаф за папки. Стените бяха покрити със снимки на плавателни съдове на НАМПД, морски карти и дъска, по която висяха изрядни статии. На бюрото се мъдреше любимата снимка На Остин – майка му и баща му, на яхта в протока Пюджит. Беше отдавна, в щастливите дни, преди майка му да почине от коварна болест.
Нарочно кабинетът не се отличаваше с нищо. Заради естеството на работата си като ръководител на екип за специални операции, Остин искаше да искаше да не се различава от останалите в НАМПД. Другата причина бе, че той често пътуваше и всъщност работното му място беше океанът, а не бюрото.
На същия етаж се намираше и впечатляващата конферентна зала на НАМПД. В средата й имаше триметрова заседателна маса, изработена от дървения корпус на потънала шхуна. Остин обаче бе избрал не толкова внушително място за обсъждане на плановете им за действие. Малката тиха зала бе пълна с книги за морето и в нея често се отбиваха хора, които искаха на спокойствие да се приготвят за някоя презентация.
Докато Остин се настаняваше зад дъбовата маса в средата на залата, се сети за командния център на Чърчил и за Овалния кабинет, където са се вземали решения, определящи съдбата на света. Само че Кърт не разполагаше нито със сухопътна войска, нито с могъща флотилия. Имаше на разположение Джо Дзавала, който предпочиташе да кара корвета си с някоя знойна красавица, седнала до него, Барет, странният компютърен гений с татуиран паяк на темето, и красивата и интелигентна Карла Януш, с която Остин с удоволствие би пил коктейл, докато някоя банда забива джаз.
— Пол и Гамей пътуват насам след срещата си с Маргрейв – започна той. – Ударили са на камък.
Значи ни остава само едно. Трябва да спрем това безумие – каза Карла.
Остин си взря в нея и се замисли колко е нечестно, дългът да спаси света да пречи на възможността му да изживее един красив роман с Карла. Тя забеляза, че Остин я гледа втренчено и вдигна въпросително вежди.
— Да Кърт?
Хванат натясно той се прокашля.
— Чудех се как е чичо ти…
— Всъщност той ми с кръстник, а не чичо. Добре е. Просто е изтощен. От болницата искат да го задържат няколко дни. Не трябва да натоварва глезена си. Но доколкото го познавам, сигурно ще избяга, щом си поотпочине.
— Радвам се, че е добре. Ще те оставим в болницата след срещата, а аз ще продължа към Манасас парк*, за да осведомя Дърк Пит, директора на НАМПД, за случващото се.
[* Атракцион, в който се показват обстоятелствата и провеждането, а също така се правят и възстановки, на две изключително важни битки в Гражданската война – първата е битката при Бул Рън (1861 г.) и втората – битката при Бул Рън (1862 г.). – Б.авт.]
— Пит да не разиграва отново Гражданската война? – изненада се Дзавала.
— Доколкото знам, е доволен е от резултата на войната, та не ми се вярва да я разиграва отново, но го насилиха да присъства на някакво благотворително събитие до Бул Рън. Иска да му докладвам, преди да отиде на съвещание в Белия дом. Твой ред е, Джо?
— Имам добри новини. Помолих Йейгър да провери документацията на корабостроителниците. Реших, че ако разберем къде са били построени корабите-предаватели, ще успеем до ги проследим. Но дори Макс не откри нищо. После се разтърсих за генераторите. Реших, че може да са стандартно производство.
— Генераторите, които видяхме, трудно ще намерим в местната железария.
— Само няколко компании произвеждат толкова големи генератори – кимна Дзавала. – Поразрових се и проверих продажбите им за последните три години. Всички генератори са поръчани от електрически компании, с изключение на една поръчка за фабрика в Южна Америка, собственост на фондацията на Гант. Същата компания притежава и корабостроителница в Мисисипи. Изглежда странен тип собственост за неправителствена организация.
— Сигурен ли си, че са собственост на фондацията?
— Напълно! Проверих информацията. Притежават корабостроителницата чрез подставена компания в Делауеър. Пратих и един човек от НАМПД с някаква измислица, че ще обновяваме единия от корабите си. Самата компания изглежда наистина работи. Мениджърите казаха, че току-що са приключили подобна поръчка, но не искаха да влизат в подробности и бяха готови да подготвят оферта и за нас.
— Значи корабите още са там?
— Тръгнали са преди няколко дни. Влязох в сателитните архиви на НАМПД. Миналата седмица четири кораба са излезли от корабостроителницата.
Читать дальше