Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Маргрейв махна на пазача да ги остави.

— Трябва да пуснеш този диск – каза Гамей. – Вътре е обяснено всичко.

— А защо според вас ме интересува разместването на полюсите – попита Маргрейв.

— Много просто – отвърна тя с мила усмивка. – Възнамеряваш да предизвикаш размяна на магнитните полюси със свръхнискочестотни електромагнитни лъчения, като използваш резултатите от труда на Ласло Ковач.

Маргрейв подпря брадичка, обмисляйки думите на Гамей.

— Дори да можех, няма закон срещу това, доколкото знам.

— Но има доста закони срещу причиняването на ма­сова смърт и разрушения – намеси се Пол, – макар че няма защо да се боиш от съд, тъй като ще си мъртъв като всички нас.

— Спрях да играя на гатанки още като малък. Какво се опитвате да ми кажете?

— Че размяната на магнитните полюси ще причини необратими движения на земната кора с катастрофал­ни последици.

— Ако е така, какво бих спечелил аз или който и да било от подобно нещо?

— Възможно е да си луд… Или пък просто глупав. – Бледите страни на Маргрейв пламнаха.

— Много неща са ме наричали, но глупав никога!

— Знаем защо го правиш. Опитваш се да спреш икономическата глобализация, но си избрал твърде опасен път и ще е по-мъдро да спреш.

Маргрейв рязко се изправи и запокити гневно диска към морето. После махна на пазача и се обърна към Пол и Гамей:

— Ще ви придружат до лодката. Тръгнете си сега или ще потопя черупката ви и ще ви се наложи да плувате до сушата – усмихна им се – Няма да ви искам пари за горивото.

Пазачът придружи Пол и Гамей до лодката, избута ги във водата и се изправи на кея с ръка върху кобура.

От върха на скалата Маргрейв наблюдаваше отдалечаващата се лодка. После извади телефона и включи гласовото набиране:

— Гант!

Джордан Гант вдигна незабавно.

— Току-що ме посетиха някакви от НАМПД. Знаят много за проекта.

— Какво съвпадение! И мен ме навести Кърт Остин, също от НАМПД. Също много добре запознат с плановете ни.

— Казаха ми, че това, което правим, може да предизвика глобална катастрофа и унищожение на човечеството.

Гант се засмя.

— Твърде отдавна си на острова. Ако прекараш малко време в тази змийска дупка, наречена Вашингтон, ще разбереш, че истината е точно каквато искаш да бъде. Блъфират!

— Какво ще правим?

— Ускори нещата. А тях трябва да ги позабавим. Ще елиминираме Кърт Остин и ще отвлечем вниманието на другите, за да довършим проекта.

— Имаш ли новини за Карла Януш? Не ми се ще да изникне отнякъде.

- Погрижил съм се. Приятелите ми в Москва ме увериха, че ако похарча още малко пари. Януш няма да излезе жива от онзи сибирски остров.

— Вярваш ли им?

— Не вярвам на никого. Ще си получат парите, когато ми докажат, че е мъртва. Междувременно е на хиляди километри от тук и не може да се намеси.

— Как ще действаме с Остин?

— Надявах се Легиона да свърши тази работа.

— „Луцифер“? Знаеш колко са недисциплинирани.

— По-скоро ми се ще да прикрия следите си с тях, ако нещо се обърка, светът ще мисли, че са били прос­то шайка ненормални убийци, действали на своя глава

— Трябва постоянно да ги държиш под наблюдение

— Така и ще направя.

— Ще стигна с лодка до Портлапд и ще хвана хели­коптер за Бостън за пътуването до Рио.

— Добре. Ще се видим там, но първо трябва да се погрижа за някои дреболии.

Уточниха още няколко подробности и Маргрейв зат­вори телефона. Нареди нещо на пазача си и забързано влезе в къщата до фара. Оттам пак говори по телефона, а след това събра набързо в една торба малко багаж, а най-отгоре сложи лаптопа си. След няколко минути вече вървеше към кея. Мощният двигател на моторницата загряваше. Маргрейв се качи на борда с двама охраните­ли. Изтеглиха котвата и лодката полетя като изстреляна през залива Пинъбскот с високо вирнат във въздуха нос.

От едно миниатюрно островче, покрито с ели, Пол и Гамей наблюдаваха, скрити в сянката на дърветата. Моторницата на Маргрейв оставяше широка пенеста диря зад себе си.

— Май господин Маргрейв е разбързал – вметна Гамей

Пол се усмихна.

— Дано е заради това, което му казахме.

Двамата спокойно си отправиха към лодката си привързана за едно дърво, и поеха по чезнещата диря

Трийсететажната цилиндрична сграда на Национална агенция за морско и подводно дело се издигаше на хълм над река Потомак. Зад зелените й огледални прозорци се криеха стотици лаборатории, скъпо обо­рудване и компютри, с които работеха хиляди океанографи и морски инженери.