Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Веселото изражение на Гант изчезна. Не негово място се появиха язвителна усмивка и немигащ поглед.

— Ето какво виждам аз, господни Остин! Виждам един човек, който по непонятни за мен причини си е измислил някаква небивалица.

— Тоест предупрежденията ми са безполезни? – въпросът на Остин прозвуча по-скоро като заключение.

— Чудно ми е, господин Остин, какво ви кара да мислите, че съм замесен в някакъв безумен заговор?

— Чух го от устата на Спайдър.

— Моля!?

— Спайдър Барет, мъжът, който е разработил методиката и изпълнението на разместването на полюсите.

— Този Барет ви е разказвал истории, странни като името му.

— Не мисля. Той и партньорът му Маргрейв са гениални и могат да го докажат с парите си, но не съм сигурен какво е вашето място.

— В едно обаче може да сте сигурен, Остин! Сгрешихте, че дойдохте!

— Съгласен съм с вас – Остин взе шапката си и се надигна. – Очевидно думите ми не ви интересуват. Ще си вървя. Благодаря за водата.

— Ще наредя да доведат коня ви – надигна се и Гант.

Големите количества алкохол оживяваха разговора във вътрешния двор и гласовете на мъжете ставаха все по-силни. Гант направи знак на един от конярите да доведе коня на Остин.

Кърт мълчаливо се метна на седлото. В този момент до него приближи Дойл и хвана юздите, все едно помага на конярите.

— И сам ще намеря обратния път, господин Гант. Благодаря за гостоприемството – изгледа иронично охранителя Кърт.

— Непременно заповядайте пак, когато успеете да отделите време.

— Обещавам!

Кърт смушка коня и животното подскочи напред и за малко да прегази Дойл. Той беше градско момче и единствените коне, които беше виждал, бяха тези на конната полиция в Бостън. Затова пусна бързо юздите и отскочи встрани. Остин забеляза страха в очите му и се усмихна. Тръсна юздите и се отдалечи в галоп.

Дойл изпроводи Остин с поглед и каменно лице.

— Искаш ли да се погрижа за него? – обърна се той към Гант.

— Не тук и сега. Някой да го проследи, искам да разбера как е влязъл.

— Добре.

— Когато си готов, имам и друго за теб. Ела в градината след петнайсет минути.

Гант се отправи към гостите си, а Дойл извади радиостанция от джоба си и излая заповед на двама от охранители, които седяха в един джип край главния път към къщата. Шофьорът тъкмо потвърждаваше, че е разбрал заповедта, когато покрай джипа профуча арабската кобила с Остин приведен ниско над врата й. Шофьорът запали двигателя, включи на първа и натисна газта.

Джипът подмина с бясна скорост брястовата горичка, където се криеше Остин и потупваше нежно врата на кобилата. Когато автомобилът се скри, той погледна джиписа на ръката си и пое през ливадите към една горичка на границата на имението. Оттам се подаде друг ездач и тръгна срещу Кърт.

— Хубав ден за разходка сред природата, друже – каза Джо с нескопосана имитация на британски акцент.

— Жив и здрав да си, да ти е сладък чаят и т. н. – не му остана длъжен Остин.

Без да бързат, минаха през гората и излязоха от другата й страна. Тук беше прокарана просека, за да могат да се придвижват охранителите. Нямаше ограда. Виждаха се само табели

„НЕ ПРЕМИНАВАЙ!“.

На всяка беше монтирана камера със сензори за движение. Дзавала извади малка черна кутия от джоба си, натисна някакъв бутон и една лампичка светна в зелено. Тогава двамата минаха между табелите и излязоха от собствеността на Гант. Край пътя ги чакаше голям пикап с каравана за коне.

Щом наближиха, отвътре се показа Спайдър Барет. Помогна им да ги настанят в караваната.

— Сработи като магия – каза Джо и подаде на Барет черната кутийка.

— Простичко е – отвърна Барет. – Тази джаджа не прекъсва сигнала, просто го забавя. По някое време ще получат ускорени данни за измъкването ви, но ще е твърде късно, а и може и да не разберат какво отчитат. Нека ви покажа нещо по-интересно.

Той отвори вратата на камиона и взе от там малък телевизионен екран. Беше включен във вградената електрическа запалка. Включи екрана и се показа Гант, с думите:

— Навлезли сте в частна собственост!

А после Остин:

— Така е, без съмнение.

— Някой да ти е казвал, че си много духовит? – обади се Джо.

— Постоянно ми го повтарят – отвърна Кърт.

Барет превъртя, докато стигна до Дойл.

— Това е копелето, което се опита да ме убие.

Остин свали шапката си и разгледа миниатюрната камера, скрита в емблемата отпред.

— Господин Дойл щеше много да се изненада, ако знаеше, че очичките ти го следят и от гроба.