Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Бях сигурен, че можем да разчитаме на теб. Утре ще стъпим на твърда земя и самолет на НАМПД ще ни отведе във Вашингтон. Колегите ми Гамей и Пол Траут имат къща в Джорджтаун и съм сигурен, че с радост ще те подслонят, а НАМПД ще ти осигури всичко необходимо.

И тогава Карла направи нещо неочаквано. Наведе се и леко целуни Остни по устните.

— Благодаря за всичко, което направихте за мен и чичо Карл. Не знам как да ви се отблагодаря!

Обикновено в подобни ситуации Остин канеше дамите на вечеря. Но Карла така го изненада, че той успя само да измърмори едно „Пак заповядай“ и да й предложи да се върнат в каютите си и да поспят.

Тя отвърна, че ще поостане още малко в каюткомпанията и че ще се видят сутринта. Пожелаха си лека нощ и официално си стиснаха ръцете. Преди да прекрачи прага на каюткомпанията Остин хвърли поглед през рамо.

Карла седеше дълбоко замислена на масата, подпряла глава на ръцете си, а погледът й се рееше някъде навън. Въпреки всичките си занимания е философия, Остин не можеше да отговори на въпроса как се направляват пътищата на съдбата. Боговете сигурно си умираха от смях в момента. Тайната за спасението на света бе заключена в главата на красива млада жена.

Гант смяташе, че последните мигове от лова на ли­сици са най-върховното преживяване на света. Ярко­червените жакети, пронизителните звуци на рогове­те, подвикванията и гръмките удари на копитата бяха само прелюдия към онзи миг, в който хрътките залавя­ха ужасеното животно и го разкъсваха.

Плячката този път бе необичайно изобретателна. Хитрата твар бе прецапала през поток, бе изтичала по едно паднало дърво, а после се бе върнала по стъпките си, за да заблуди преследвачите. Но накрая глутницата приклещи обреченото животно до нисък плет, който Гант собственоръчно бе засадил, за да примамва лисиците в капан. От едната страна на плета имаше каменна стена. Дори когато лисицата разбра, че няма накъде да бяга и е обречена пак де опита да се отбранява.

Гант предвидливо изпрати другите ловци обратно в дома си, за да се наслади сам на прекрасния завършек. Той слезе от коня, приближи до плета и си припомни последните мигове на лисицата. Ловът бе жестоко нещо, но според Гант той беше метафора на живота. Показваше битката на живот и смърт между силния и слабия.

Някъде изцвили кон. Гант вдигна очи към един заоблен хълм и се намръщи. На фона на синьото небе се виждаше конник. Никой не биваше да язди по тези поля, освен ловците на лисици. Гант скочи на коня си и се понесе в галоп по склона.

Мъжът наблюдаваше Гант от гърба на кестеняв арабски кон. За разлика от ловците, беше облечен в избелели дънки и тюркоазено поло. Под черната му бейзболна шапка с емблема на „Харли Дейвидсън“ се подаваха няколко платиненоруси вече започнали да посребряват кичури.

Гант закова коня си пред непознатия.

— Навлезли сте в частна собственост! – излая той.

— Така е, без съмнение – мъжът не изглеждаше впечатлен.

— Ще повикам полиция! – закани се Гант.

Мъжът се усмихна тъжно.

— Аз също. Ловът на лисици е забранен, дори във Великобритания.

Гант не бе свикнал с подобно неуважение и рязко се изправи на стремената, кипнал от гняв.

— Притежавам над петдесет декара земя и всичко върху нея. Ще правя каквото си искам в моята собственост – изкрещя той и посегна към една радиостанция, закачена на якето му. – Сам ли ще си тръгнете, или да извикам охраната?

— Кавалерията няма да ни трябва. Знам пътя за връщане. Природозащитниците няма да останат доволни, задето псетата ви дъвчат местните диви животни.

— Не са псета, а чистокръвни ловни хрътки! Платих огромна сума за тях в Англия.

Непознатият кимна, хвана юздите и понечи да обърне.

— Чакайте! – спря го Гант. – Кой сте вие?

— Кърт Остин от Националната агенция по морско и подводно дело.

Гант почти падна от коня от изненада, но бързо се овладя и залепи фалшива усмивка на лицето си.

— Винаги съм мислил, че на НАМПД им подхождат повече морски кончета, отколкото арабски, господин Остин.

— Много неща не знаете за нас, господин Гант.

Гант си позволи за миг да покаже раздразнението си.

— Знаете името ми!?

— Разбира се! Дойдох да поговорим.

Гант се засмя.

— Нямаше нужда да влизате незаконно, за да ме видите. Просто трябваше да се обадите на секретарката ми.

— Благодаря, ще го направя. А когато секретарката ви ме попита за какво ви търся, ще кажа, че искам да си поговорим за плановете ви да предизвикате разместване на полюсите.