Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Той си обеща да страни от луди руснаци, които пие­ха водка като вода, и вдигна, като едва успя да смото­леви в слушалката:

— Остин…

От другата страна се чу гласът на Пол:

— От дни се опитваме да се свържем с теб и Джо. Да не сте били в някоя мина?

— По скоро пещера – отвърна с труд Кърт. – Открихме Калла Януш и сме на руски ледоразбивач, плаваме към Сибир.

— Радвам се да чуя, че госпожица Януш е добре. Може да се окаже, че тя е единствената ни надежда.

Остин бързо се разсъни от тона на Пол и приседна на края на койката си.

— Единствената ни надежда за какво, Пол?

— Аз и Гамей открихме копие от книга с теоремите на Ковач в Лос Аламос. С нея и съществуващите данни за разместването на полюсите направих симулация. Ситуацията не изглежда никак розова.

— Слушам те!

Траут замълча, а после продължи с труд.

— Симулацията показа, че разместването на магнитните полюси не е толкова безобидно, колкото си мислят някои. Шок, достатъчно силен, за да причини размяна на магнитните полюси, би предизвикал и геоложко разместване на земната кора.

— Значи ако разместването на полюсите започне, не може да бъде спряно?

— Така изглежда.

— А може ли да има грешка в симулацията?

— Възможно е, но толкова малка, че е пренебрежима.

Остин имаше чувството, че огромно свлачище се е срутило върху него.

— Говорим за катастрофа – едва успя да каже той.

— По-зле е – чу се гласът на Пол. – Това е апокалипсис. Повсеместното унищожение. Досега Земята не е преживявала подобно нещо.

— С колко време разполагаме?

— Зависи от хората, които предизвикаха водовъртежите и вълните, а иначе реакцията на планетата би била мигновена.

— Може и да имам някакво решение – и Кърт разказа на Тоаут за срещата с Барет и възможността за противореакция.

— Звучи окуражаващо. Кога се връщаш във Вашингтон?

— Утре ще сме на сушата. Ще ни чака самолет. Като излетим, ще ти се обадя кога приблизително се очаква да кацнем.

— Ще чакам.

Остин затвори и без да пали осветлението в каютата се заслуша в ръмженето на двигателите. Ядосваше се от бавното мореплаване. И през ум не му мина, че проблемът може да е толкова спешен, когато капитан Иванов го покани да се върне с кораба. Можеше да се прибере на континента с Петров, но реши, че сега му се предоставя добра възможност да говори с Карла Януш и отказа учтиво на Петров. Той му се усмихва с разбиране и каза, че Остин може да му се обади по всяко време, ако има нужда от помощ.

Остин обаче не успя да разговаря с Карла. След като двете с Мария се видяха и понаплакаха, а чичо Карл бе позакърпен в корабния лазарет и тримата се оттеглиха по каютите си за крайно нужния им сън.

Остин се облече и излезе на палубата. Посрещна го мътната арктическа светлина. „Котелни“ мощно пореше океана. Въздухът влизаше в дробовете като полъх от отворен фризер. Остин влезе в столовата и си наля кафе. Нямаше никого, с изключение на двама от застъпващите на вахта моряци. Остин седна на една маса в ъгъла и набра номера, който Барет му беше дал. След няколко секунди се чу женски глас.

— Искам да говоря с Барет – каза Кърт.

— Барет е. Измених си електронно гласа.

— Не прекаляваш ли с дигиталната потайност?

— Кърт, явно забравяш, че се опитаха да ме гръмнат. Не знаеш с какви хора си имаме работа.

— Това е една от причините да ти се обадя. Искам да разбера. Смяташ ли, че Гант и Маргрейв биха се вслушали в гласа на разума?

— С Гант може да се преговаря, колкото с гърмяща змия. С Трис бихме могли да опитаме, но той е толкова убеден в каузата си, че не го е грижа какви ще са последствията. Защо питаш?

Остин му разказа накратко за разговора си с Пол.

— Боях се от подобно нещо – този път Барет говореше с истинския си глас и очевидно беше потресен. – Боже мой! Ще съм отговорен за края на света! Ще се самоубия.

— Ако светът свърши, няма да има нужда да се самоубиваш.

— Това е най-извратената логика за успокояване, която съм чувал – Барет явно се беше поовладял.

— Благодаря, но да се върнем на въпроса. Смяташ ли, че Гант или Маргрейв биха се притеснили, както се притесни ти, ако им изложа фактите?

— Аз ти вярвам, а те ще си помислят, че се опитваш да ги изиграеш.

— Въпреки това може би си струва да рискуваме. Как да се свържа с тях?

— Офисът на фондацията на Гант е във Вашингтон.

— А нещо по-неофициално?

— Чакай малко да помисля… Тези дни прочетох във вестника, че Гант организира нещо благотворително с коне в имението си. Може да отидеш там. Ще опитам да ти помогна.