Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Няма проблем. Няма да ни наранят. Просто са се изплашиш от шума.

Остин бе виждал какво ли не по време на различните си мисии, бе стигал до най-отдалечените кътчета на света, бе слизал в океанските дълбини… но нищо не можеше да се сравни със създанията, които стояха пред него. Бяха миниатюрни копия на исполините от учебниците.

Дзавала бе не по-малко стъписан.

— Мислех, че са изчезнали – каза той, без да отлепя очи от мамутите.

— Изчезнали са – потвърди Карла. – Тези животни са наследници на същинските мамути, които някога са живели на острова.

— Карла, трябва да обсъдим как да се измъкнем от онези убийци – прекъсна разговора им Шрьодер.

— Прав сте – каза Остин. – Има ли друг изход от тук?

— Да, но пътят е дълъг и опасен – отвърна Карла.

— Аз няма да успея да се върна по него, но вие трябва да опитате – рече Шрьодер. – Дайте ми пистолет и ще ги забавя, докато ти и новите ти приятели избягате през пещерата.

Остин се усмихна.

— Добър опит, чичо Карл, но мъченичеството не е модерно още от Средновековието насам. Оставаме заедно.

— Това място започва да ми харесва – добави и Джо.

— Топло е, има романтично осветление и неповторим… ммм… аромат във въздуха.

Шрьодер се усмихна. Не знаеше кои са тези двамата, но се радваше, че им се бяха притекли на помощ, но на глас каза само:

— Ако ще вършим глупости, по-добре да се подготвим.

Остин предложи Джо да застане на пост, там където улицата се влива в площада, а после се обърна към Шрьодер.

— Предложения?

— Няма смисъл да бягаме. Най-добре да заемем позиции по площада и да опитаме кръстосан огън.

Остин беше приятно изненадам, че новият им познат предпочита атаката пред бягството. Градът бе лабиринт, който можеха да се скрият на десетки места, но и Кърт, също като Шрьодер, знаеше, че постоянното придвижване от място на място има своя цена.

— Не Знам колко ще ни се наложи да се бием – каза Остин. – Носим допълнителни амуниции, но не са много. Честно казано не очаквахме Литъл Бигхорн*.

[* На 25 юни 1876 г. индианци от племената сиукси и северни шайени разбиват частите на генерал Къстър край река Литъл Бигхорн в една от най-знаменателните битки в хода на завоюването на Дивия западат белите. – Б.Ред.]

— Трябва само да изчакат да ни свършат куршумите и ще могат да се разправят с нас един по един. Жалко, че си използвах гранатата…

Остин изгледа внимателно Шрьодер. Възрастният мъж не даваше вид на човек, който се разхожда с гранати в джоба. Остин си напомни, че външният вид може да лъже. Шрьодер беше достатъчно стар, за да получава пенсия, но говореше като член на ударен отряд.

Джо пристигна от съгледваческия си пост.

— Време е. Приятелчетата ни идват.

Остин огледа набързо площада.

— Имам една странна идея – рече той накрая и набързо им описа плана си.

— Може и да стане – рече Шрьодер, развълнуван.

— Най-добре да стане, че нямаме много възможности – отвърна Остин.

— Няма ли друг начин? – погледна ги притеснено Карла. – Толкова красиви същества са.

— Боя се, че няма. Но не се притеснявай, ако го направим както трябва, няма да ги нараним.

Карла въздъхна. Разбираше, че нямат друг избор, но въпреки това не искаше да замесват и животните. По указания на Остин тя и останалите тихо се разположиха по площада. Единствената открита страна остана тази към улицата. Зачакаха.

Мамутите вдигнаха глава, когато видяха движещите се хора, а гласовете на Гриша и бандитите му, които се чуваха отдалече, ги обезпокоиха още повече. Ловците не се стараеха да са тихи. Може би го правеха нарочно, за да уплашат жертвите си, а може би просто си бяха глупави. Но каквато и да бе причината, мамутите се уплашиха още повече.

Стадото се отдръпна по краищата на площада, но спря, когато се натъкна на хора и там. Животните, които първи стигнаха, се обърнаха и се блъснаха в идващите след тях. Сумтенето и тръбенето се усилиха.

В този момент Гриша се озова на площада. Гледката и миризмата на поредното неприятно двукрако стресна най-близките животни.

Успокоен от боязливостта им, Гриша пристъпи напред, последван от главорезите си. Мъжете застанаха в края на площада, омагьосани от съществата, които преди малко видяха само отдалеч.

Напрежението в стадото достигна критичната си точка. Остин използва този момент и отприщи верижната реакция, като стреля във въздуха. Дзавала стори същото. Шрьодер и Карла се развикаха и запляскаха с ръце. Стадото мигом се превърна от уплашена групичка безопасни животни в паникьосана река от тела. Като тръбяха уплашено, мамутите се устремиха към единствения изход, тясната улица, която щеше да ги изведе извън пещерата, далеч от натрапниците, нарушили покоя им.