Клайв Къслър - Смяна на полюсите

Шрьодер се показа и заяви, че е открил път през скалите. Сграбчи Карла за ръката, все едно водеше дете, и я поведе сред монолитите. Не бяха направили и няколко крачки обаче, когато иззад една канара се показа мъж.

Гриша, предводителят на ловците.

Остин оглеждаше внимателно зейналия кратер, докато параглайдерът се издигаше като кондор над вул­кана. Пътеката, който следяха отвисоко, ги отведе пър­во нагоре до ръба на кратера, а след това се спусна вътре в самия кратер, стигна до средата му и свърши в ниска отвесна скала. Отсрещната страна на кратера бе почти вертикална и се спускаше стръмно към пространството, осеяно с канари. В подножието на склона се виждаше тревиста долчинка вдлъбната като купа. От едната страна я притискаше стената на кратера, а от другата полето с канарите. Остин бавно описа спирала, като се оглеждаше за място подходящо за кацане.

— Какво е онова там? – Дзавала сочеше подножието на склона, където свършваше пътят. – Прилича на стадо крави.

Остин примижа и се вгледа натам, където сочеше приятелят му.

— Твърде са космати за крави. Може да са якове.

— Добре ще ми дойде нещо „як“-о след всичко, което преживяхме.

Остин нямаше време да се заяде за ужасния каламбур на приятеля си, защото Дзавала му посочи друга част от зелената ливада.

— По дяволите! – възкликна Остин. – Хора!

Неколцина души стояха в края на полето с канарите. Докато параглайдерът се спускаше, Остин видя, че един от хората, бутна и събори на земята друг. Трети се спусна на помощ на падналия, но останалите грубо го изблъскаха. Параглайдерът бе достатъчно ниско, за да видят, че всъщност единият човек е руса жена.

— Мисля, че току-що открихме Карла Януш.

Гриша се усмихваше широко, като показваше развалените си зъби. Викна нещо на руски и хората му се показаха иззад скалите.

Шрьодер бързо се ориентира в ситуацията. Явно докато двамата с Карла бяха лъкатушили през града, Гриша и хората са вървели по централния булевард и са попаднали на изхода.

Гриша направи знак на двамата си пленници да се върнат там, откъдето бяха дошли. Още щом излязоха на открито, Гриша забеляза вълнистите мамути.

— Тия пък какви са? Овце?

— Не, пеперуди! – отвърна Шрьодер.

Яростната реакция на Гриша го изненада. Руснакът не обичаше да го унижават, особено пък пред хората му. Той изръмжа като ранено животно, вдигна пушката си като тояга и удари Шрьодер през лицето. Шрьодер се свлече на земята и последното, което чу, бе викът на Клара.

Дзавала наблюдаваше драматичния развой на съби­тията под тях.

— Май е попаднала в лоша компания. Как предлагаш да действаме – като ястреб върху мишка или като бом­бардировач?

Дзавала питаше дали да се спуснат незабележимо, или да открият огън.

— Какво ще кажеш за Буч Касиди и Сънданс Кид?

— Ще да е нещо ново, но както кажеш, все ще съм съгласен.

— Подай ми пистолета и поеми управлението. Ще ги издебнем отзад. Слънцето ще им блести в очите.

— На Уайът Ърп добре са щели да му дойдат тия па­раглайдери.

— Доколкото помня, доста добре се е справил с Клантън и без тях.

Дзавала извади пистолета от кобура, внимателно го пъхна в ръцете на Остин и хвана въжетата за управле­ние. Заспускаха се бързо. Остин приличаше на стрелец от Дивия Запад – с оръжие във всяка ръка.

Гриша притискаше врата на Карла с яката си ръка, а дланта на другата му ръка притискаше лицето й, така че тя едва дишаше. Лесно можеше да й счупи врата и бе достатъчно ядосан, за да го направи, но алчността му все пак надделя и охлади яда му.

Можеше да не я убива, но щеше да се позабавля­ва с нея, както той си знаеше. Разкопча грубо якето й. Многото дрехи под него щяха да го забавят, но не го разколебаха. Той я бутна на земята, готов да скочи отгоре й. В този момент един от хората му извика нещо.

Гриша се обърна. Някаква сянка се носеше по земя­та и всеки момент щеше да мине през краката му, той вдигна глава и зяпна изумен.

От небето се спускаше двуглав човек.

Когато параглайдерът бе на около стотина метра над мъжете, Остин откри огън. Стреляше встрани, за да е сигурен, че няма да засегне Карла. Похитителите й хукнаха да се спасяват.

Това обаче улесни Остин, защото вече можеше да стреля по целите си спокойно, без да се притеснява за Карла. Но тъй като и той се движеше, прицелът му не беше особено точен.

Дзавала му викна да се готви за приземяване. Кърт прибра единия пистолет в кобура, а другия пъхна в ко­лана.