Клайв Къслър - Смяна на полюсите

— Добро начало… А Маргрейв?

— Рядко напуска острова си в Мейн. Мисли, а и живее като крепостен владетел под обсада. Мястото се охранява зорко, но имам няколко идеи как да се справим с охраната.

— Струва си да опитаме. Ще направя всичко възможно да ги спрем, преди да са натиснали спусъка. Още ли си на път?

— Да, живея на мотора. Обади ми се, когато се прибереш.

Остин затвори, допи кафето си и тъкмо се канеше да се върне в каютата, когато на вратата застана Карла. И двамата се втренчиха изненадано един в друг. Кърт й махна да седне при него.

— Не можах да заспя – каза Карла, като се настани.

— Доста ти се събра тези дни.

— Чичо Карл каза, че мъжете, които избиха учените, са търсели мен или по-скоро някаква тайна, която съм знаела. Не разбирам какво се случва, но се чувствам виновна.

— Не си, вината не е твоя. Онези мислят, че дядо ти. Ласло Ковач, ти е предал тайната си.

— Грешите! Дядо ми не се казва Ковач, а Януш като мен.

Остин поклати глава.

— Истинското му име е Ковач. Когато е избягал от Германия в края на Втората световна война, го е сменил на Януш.

— Не разбирам…

— Нацистите са принудили дядо ти да прави разработки на електромагнитни оръжия. Той е избягал от лабораторията, малко след като руснаците нахлули в Източна Прусия. Мислим, че го е направил с помощта на млад мъж от немската антинацистка съпротива на име Карл.

— Чичо Карл! Винаги съм се питала откъде се познават двамата. Изглеждаха толкова различни и заедно с това неразривно свързани.

— Е, сега вече знаеш.

— Но… но пълна лудост е да мислят, че дядо някога ми е поверявал някаква тайна формула за лъч на смъртта или каквото там търсят.

— Може би знаеш повече, отколкото подозираш, Карла. Публикацията ти за изчезването на вълнистите мамути показва, че познаваш работата му.

— След като открихме онези същества на острова, публикацията ми пет пари не струва. Нямам търпение да се върна и ги проуча подробно.

— Петров обеща да мине по академични пътища, а не по правителствени, за да защити косматите ти приятели. Напоследък имал някакви проблеми с властта и смята, че историята с косматите мамути ще му помогне да ги реши.

— Радвам се да го чуя. Но да се върнем към дядо. Докато учех, той беше единственият учен, когото познавах, и беше съвсем естествено с него да споделя теорията си. А и много хора в научните среди се отнасяха скептично към изместването на полюсите. Дядо обаче ми каза, че е възможно и че дори вече се е случвало. Обясни ми, че може да се случи по естествен път или да бъде предизвикано от хората, когато в бъдеще технологията напредне достатъчно. Показа ми някакви уравнения, свързани с електромагнетизма, които го доказвали и това беше всичко. По-късно, докато работих по тезата си, използвах части от негови идеи, но това е всичко.

— И не ти е казал нищо повече?

— Не. Рядко говорехме за наука. Когато родителите ми починаха, той ми стана и майка, и баща. Помня, че ми измисляше стихотворения за лека нощ – Карла отпи от кафето си. – А вие с Джо как научихте всичко това?

— От надежден източник разбрахме, че животът ти може да е в опасност заради това, че Ковач ти е дядо.

— И прекосихте половината свят, за да ме откриете?

— Ако знаех, че чичо ти Карл горе-долу е овладял ситуацията, не бих се тревожил толкова.

— Чичо Карл ми спаси живота, но се боя, че накрая и двамата с него попаднахме в капан и, ако с Джо не се бяхте спуснали от небето, не знам как щеше да завърши цялата тази история. Но съм объркана… Мислех, че НАМПД се занимават основно с изследване на океана.

— Точно затова съм тук. Напоследък в океана се наблюдават странни смущения. Смятаме, че те са свързани с теориите на дядо ти или по-точно с едни уравнения, наречени теореми на Ковач.

— Не разбирам…

— Каза, че Ласло Ковач, дядо ти, е твърдял, че електромагнитните лъчения в бъдеще биха могли да се използват за изместване на полюсите.

— Точно така.

— Е, това бъдеще настъпи.

— Но кой би искал да стори такова нещо? И най-вече защо би искал да го стори?

Остин разпери ръце.

— Не съм сигурен. Когато се върнем във Вашингтон бих искал да поговориш с един човек. Може двамата с него да успеете да изясните нещата.

— Надявах се първо да спрем във Феърбанкс.

— Боя се, че нямаме време за това. Бъдещето на целия свят е заложено на карта.

— Разбирам – кимна Карла. – Дори да не съм пряко отговорна за случващото се, семейството ми е свързано него и затова ще направя всичко възможно, за да помогна.